4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 30.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 713/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба”/ на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1231 от 07.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2032/2012 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение № 4092 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 2610/2012 г. на Софийски градски съд за допускане на обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производството по ВАД № 2/2011 по описа на Арбитражен съд – София до окончателното приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по гр. д. № 2610/2012 г. по описа на Софийски градски съд”, и е прекратено производството по частната жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК като е обвързал началото на срока за обжалване на определението по обезпечение на иска с датата 10.03.2012 г., на която арбитражният орган, разглеждащ спора по ВАД № 2/2011 г., е връчил на дружеството препис от обезпечителната заповед, издадена от Софийски градски съд. Излага доводи, че така извършеното връчване не може да се приравни на надлежно връчване на съобщение за наложената обезпечителна мярка по смисъла на чл.396, ал.1, пр.2 ГПК, което е от изключителната компетентност на допусналия обезпечението съд. Позовавайки се на обстоятелството, че изпратеното от съда съобщение за допуснатото обезпечение му е връчено на 26.03.2012 г., а частната жалба е подадена на 02.04.2012 г., жалбоподателят прави искане за отмяна на определението, с което жалбата е оставена без разглеждане като просрочена.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място], който е изразил становище, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно и съобразено с практиката на ВКС в определение № 494/29.06.2011 г. по ч. т. д. № 410/2011 г. на І т. о., определение № 594/09.08.2010 г. по ч. т. д. № 214/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 861/26.11.2010 г. по ч. т. д. № 759/2010 г. на І т. о.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество – основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу постановеното от Софийски градски съд определение за допускане на обезпечение на предявения в производството по гр. д. № 2610/2012 г. от [фирма] против [фирма] и [фирма] установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради подаването й извън предвидения в чл.396, ал.1 ГПК преклузивен едноседмичен срок за обжалване на определението по обезпечение на иска. Изводът за пропускане на срока за обжалване е аргументиран със съображения, че частната жалба е подадена по пощата на 02.04.2012 г., а частният жалбоподател е уведомен за допуснатото обезпечение още на 10.03.2012 г., когато при провеждане на открито заседание по ВАД № 2/2011 г. пред Арбитражен съд – София решаващият арбитражен орган му е предоставил препис от обезпечителната заповед на Софийски градски съд за налагане на допуснатата с определението по чл.389 ГПК обезпечителна мярка „спиране на производството по ВАД № 2/2011 г. по описа на Арбитражен съд – София до окончателното приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по гр. д. № 2610/2012 г. по описа на Софийски градски съд”. Въззивният съдебен състав е преценил, че с предоставянето на препис от обезпечителната заповед е постигната целта на чл.396, ал.1 ГПК за уведомяване на заинтересованата страна относно допуснатото обезпечение с оглед упражняване на правото на жалба срещу акта за допускане на обезпечението. Като е обвързал началото на срока за обжалване с момента на узнаване на допуснатото обезпечение в заседанието по арбитражното дело – 10.03.2012 г., и се е позовал на практиката в определение № 494/29.06.2011 г. по ч. т. д. № 2011 г. на ВКС, І т. о., въззивният състав е приел, че подадената на 02.04.2012 г. частна жалба по чл.396, ал.1 ГПК е просрочена и не подлежи на разглеждане по същество. За неоснователен е счетен доводът на частния жалбоподател, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата 26.03.2012 г., на която му е връчено изпратеното от Софийски градски съд съобщение за обезпечението.
Постановеното от Софийски апелативен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Редът и срокът за обжалване на определението по обезпечение на иска са уредени императивно в разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК. Съгласно чл.396, ал.1 ГПК, определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Изброяването на органите, на които е възложено връчването, е изчерпателно, а изричното им посочване в закона е гаранция за правото на защита на страните в обезпечителното производство и за надлежното упражняване на признатото в чл.396, ал.1 ГПК право на жалба срещу неизгодното за страната определение по обезпечение на иска. Изброяването е израз и на установения в чл.7, ал.2 ГПК принцип на служебното начало, задължаващ съда да връчва на страните препис от всички подлежащи на самостоятелно обжалване съдебни актове. Императивният характер на разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК не позволява разширителното й тълкуване, поради което връчване на съобщение за наложена обезпечителна мярка от кръга на тези по чл.397, ал.1, т.3 ГПК, извършено от лице, институция или орган, различен от съда, е лишено от правни последици. Принципно правилно е становището на Софийски апелативен съд, че целта на изискването за връчване на нарочно съобщение по чл.396, ал.1 ГПК следва да се счита за постигната, ако заинтересованата страна е уведомена по друг начин за наложената обезпечителна мярка. За да постави началото на срока за подаване на частна жалба обаче това уведомяване следва да е равностойно, а това означава да изхожда от единствено компетентния за целта орган – съдът /например предаване на препис от определението за допускане на обезпечение или от обезпечителната заповед от служител на съдебната администрация в деловодството на съда/. Случайното узнаване на обезпечението или връчването на преписи от съдебните актове по неговото допускане от трети лица или органи, различни от съда, не е равностойно на връчване на съобщение за наложената обезпечителна мярка по смисъла на чл.396, ал.1 ГПК и не обвързва страната, която има интерес да обжалва определението по чл.389 ГПК, респ. чл.390 ГПК. Извършено по този начин, уведомяването на страната не създава сигурност нито за факта на допускане на обезпечението, нито за факта на налагане на обезпечителната мярка, с който се свързва възможността за подаване на частна жалба по чл.396, ал.1 ГПК. В аналогичен смисъл е и произнасянето на Върховния касационен съд в цитираните от въззивния съд и от ответника определения по ч. т. д. № 410/2011 г., ч. т. д. № 214/2010 г. и ч. т. д. № 759/2010 г., в които е изразено разбирането, че редовното уведомяване на страната за наложена обезпечителна мярка предполага уведомяването да е осъществено чрез някой от изрично посочените в чл.396, ал.1 ГПК способи или чрез друг равностоен на тях способ, за какъвто се счита получаването на препис от определението за допускане на обезпечение или от обезпечителната заповед в съдебното деловодство.
От приложената към делото разписка се установява категорично, че изпратеното от Софийски градски съд съобщение до [фирма] за допуснатото с определение № 4092 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 2610/2012 г. обезпечение е връчено на дружеството на 26.03.2012 г. /понеделник/. От тази дата е започнал да тече преклузивният едноседмичен срок по чл.396, ал.1 ГПК за обжалване на определението. Броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, едноседмичният срок е изтекъл в съответния ден от следващата седмица – 02.04.2012 г. /понеделник/. Частната жалба е подадена на 02.04.2012 г., т. е. в последния ден от едноседмичния срок, поради което не е просрочена и правото на [фирма] да обжалва определението по обезпечение на иска не е преклудирано. Обстоятелството, че на 10.03.2012 г. на дружеството е предаден препис от обезпечителната заповед, е ирелевантно за началото на срока по чл.396, ал.1 ГПК, тъй като предаването е извършено от арбитражна институция, която не е овластена от чл.396, ал.1 ГПК с правомощие да връчва съобщения за наложени от съда обезпечителни мерки по чл.397, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1231 от 07.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2032/2012 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 4092 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 2610/2012 г. на Софийски градски съд за допускане на обезпечение, и е прекратено производството по жалбата.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за разглеждане по същество на подадената от [фирма] частна жалба с вх. № 36461/02.04.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :