О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 07.09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 785/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
В. М. М. е обжалвал въззивното решение на В. окръжен съд № 280 от 05.01.2009г. по гр.д. № 502/2008г.
Постъпила е и частна жалба от В. М. М. срещу определение № 24 от 12.01.2009г. на В. окръжен съд по същото дело, с което са присъдени разноски на ответниците по въззивната жалба в размер на 200лв.
Ответникът П. А. П. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Постъпило е и възражение Ц. Л. Л. и Г. В. Л. с изложени доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба срещу определението за разноските.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Видинският окръжен съд е оставил в сила решението на В. районен съд № 40 от 03.07.2008г. по гр.д. № 1773/2007г. , с което са отхвърлени исковете на В. М. М. против М. П. Б. за предаване владението на нива от 4.55 дка имот 077032 и нива от 28.546 дка , имот 007020 в землището на с. И., В. област и против Ц. Л. Л. и Г. В. Л. за предаване владението на нива от 10.282дка имот 025117 в същото землище и против „Ц” ООД гр. В. за предаване владението на нива от 7.851 дка имот 011033, както и срещу П. А. П. за предаване владението на нива от 11.951 дка имот 059009.
В. съд е приел, че договорът за доброволна делба от 31.05.2005г. и договорите за продажба , оформени с нот.акт № 95/2005г. , № 27/2006г. и № 67/2005г. са сключени от наследодателя на ищеца М. М. А. – първият е подписан от него, а останалите – от надлежно упълномощено лице, поради което са породили правно действие , имотите не са били в неговия патримониум към момента на смъртта му и поради това ищецът като негов наследник не се легитимира като собственик и няма основание да иска предаване на владението от ответниците. Изводът е направен след цялостна преценка на събраните по делото доказателства като съдът в рамките на правомощията си по чл.188 ал.1 ГПК /отм./ не е възприел особените мнения на вещите лица от състава на тричленните графологични експертизи.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на Конституционния съд на Република България № 4/2009г. на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, по които съдът се е произнесъл по процесуалноправни или материалноправни въпроси и ги е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тези въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следователно в изложението за допускане на касационното обжалване следва изрично да бъдат формулирани въпроси, свързани с приложението на конкретна правна норма, по които се е произнесъл съдът в обжалваното решение , да се мотивира тяхното значение за решаване на делото, както и да се обоснове кое от основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. В разглеждания случай касаторът е посочил, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика като се е позовал на няколко решения на ВКС, без обаче да извежда процесуален или материалноправен въпрос от значение за решаване на делото , по който цитираната практика не е съобразена. В изложението са развити съображения , свързани с формиране на вътрешното убеждение на съда при преценка на доказателствата, без да се обосновава допуснато нарушение на процесуалните правила като по същество се приповтарят доводите за неправилност на обжалваното решение, съдържащи се в касационната жалба, които не са относими към производството по чл.288 ГПК . Съображенията за нищожност на нотариалните удостоверявания са извън предмета на спора, защото не са въведени като основание за нищожност на оспорените в исковата молба договори и поради това нямат значение за изхода на делото. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Частната жалба срещу определението, с което въззивния съд се е произнесъл за разноските във въззивното производство е допустимо , но е неоснователна, защото въззивната жалба не е уважена и съдът при спазване на разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК /отм./ е присъдил направените разноски от Г. Л. и Ц. Л. в размер общо на 200лв. От представените договори за правна помощ е видно, че е заплатено възнаграждение само на един адвокат и законосъобразно съдът е присъдил възнаграждението изцяло.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване въззивното решение на В. окръжен съд № 280 от 05.01.2009г. по гр.д. № 502/2008г. по жалбата на В. М. М..
П. определение № 24 по гр.д. № 502/2008г. на В. окръжен съд за разноските във въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: