О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София 24.09.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 482 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Й. Г. чрез адв.Генчо Г. от АК-Шумен срещу решение № 159 от 16.12.09г.по в.гр.дело № 314/09г.на Т. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 170 от 31.03.04г.по гр.дело № 810/03г.на Т. районен съд в обжалваната му част за отхвърляне на предявените срещу Р. И. Д. и С. Н. Д. иск по чл.74 от ЗЗД за сумата 8960 лв,претендирана като погасен чужд дълг по заем и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 1000 лв,представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 9.03.98г.до 30.06.03г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата.Прилага копия от решения на състави на ВКС – решение № 108 от 23.04.09г.по гр.дело № 225/08г.на ІІ г.о. и решение № 1023 от 5.11.08г.по гр.дело № 39/08г.на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Предявени са искове по чл.74 вр.с чл.155 ал.2 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД,обосновани с обстоятелствата,че ищцата в качеството си на ипотекарен длъжник е претърпяла принудително изпълнение за погасяване заем на първия ответник към кредитора в размер на 8960 лв,поради което заемополучателят и съпругата му й дължат заплащане на посочената сума,ведно с обезщетение за забава.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел,че ищцата П. В. има качеството на действителен заемополучател и осъщественото спрямо нея принудително изпълнение за сумата 8960 лв е за удовлетворяване не на чужд,а на неин дълг.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречията между разрешенията на правен въпрос,даден в обжалваното решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая повдигнатите въпроси относно доказването на персонална симулация и относно доказателствената сила на разписката като частен свидетелстващ документ за установяване на договор за заем не са от значение за изхода на делото.Значимият за конкретния спор въпрос е дали ищцата е встъпила или не в чужд дълг и този въпрос не е разрешен в противоречие с приложените решения на състави на ВКС,които касаят други хипотези.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 159 от 16.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 314/09г.на Т. окръжен съд по жалба на А. Й. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.