О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София, 29.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3369 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 19.02.2015г., постановено по гр.д.№3918/2014г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 11.07.2014г. по гр.д.№5277/2013г. на Софийски градски съд е присъдена още сумата 15 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата осъдителна част – за сумата 15 000лв. по предявения от А. В. Г. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 000лв. за обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по наказателното производство за адвокатско възнаграждение.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. В. Г., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 15 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата осъдителна част – за сумата 15 000лв. по предявения от А. В. Г. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 000лв. за обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по наказателното производство за адвокатско възнаграждение.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ и ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по релевирания въпрос: „дали направените разноски в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като претърпени имуществени вреди”. Касаторът сочи като доказателства за противоречива съдебна практика решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм., но както сам касаторът е посочил, по този въпрос има задължителна практика на ВКС, в съответствие, с която е постановено въззивното решение по поставения въпрос.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства за извършването на такива за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.02.2015г., постановено по гр.д.№3918/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: