Определение №985 от 4.8.2011 по гр. дело №1606/1606 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 985

[населено място] , 04.08.2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1606 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. К. Т. от [населено място], срещу решение от 07.06.2010г., постановено по в.гр.д.№74/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 11.11.2009г. по гр.д.№4795/2005г. на Варненски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените: положителен установителен иск за собственост и искания по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ и е прекратено производството в тази част, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. №41/1983г., на евентуалния иск за унищожаването му , както и за отмяна на нотариалния акт; за унищожаване на договора, сключен с н.а.№29/1992г., за отмяната му , както и на н.а.№38/99г.
Касаторът и ищец счита, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на насрещната страна.
Постъпила е касационна жалба от Т. К. Т. срещу решение от 29.07.2010г., с което е оставена без уважение молбата му за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановено въззивно решение.
Постъпила е частна касационна жалба от Т. К. Т. срещу определение от 29.07.2010г. за прекратяване производството по молбата му за тълкуване на въззивното решение.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Ф., З. Й. З. и Е. И. Ф. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която са уважени исковете за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№63/1999г. поради липса на предписана от закона форма и за нищожност на нотариалното действие по отношение на н.а.№38/99г. поради нарушаване при неговото извършване на чл.476, б.”а” от ГПК/отм./.
Касаторите и ответници считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационните жалби на насрещната страна. Оспорват частната жалба като неоснователна.
Касационните жалби и частната жалба са процесуално допустими – подадени са в срока съответно по чл.283 от ГПК и чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваеми съдебни актове, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено решение от 11.11.2009г. по гр.д.№4795/2005г. на Варненски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените: положителен установителен иск за собственост и искания по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ и е прекратено производството в тази част на основание чл.95, ал.1 от ГПК/отм./. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №41/1983г. като включен в противоречие със закона, поради липса на продажна цена; на евентуалния иск за унищожаването му на основание чл.31 от ЗЗД поради това, че момента на сключването му прехвърлителят А.Д. не е могъл да разбира и ръководи действията си, както и за отмяна на нотариалния акт; за унищожаване на договора, сключен с н.а.№29/1992г., за отмяната му , както и на н.а.№38/99г., както и в частта за уважаване на исковете за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№63/1999г. поради липса на предписана от закона форма и за нищожност на нотариалното действие по отношение на н.а.№38/99г. поради нарушаване при неговото извършване на чл.476, б.”а” от ГПК/отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от касатора и ищец са формулирани въпроси: „постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя достатъчно действие ли е, за да се приеме, че е демонстрирал анимус за своене”; „налице ли е идентичност в основанието между дело по чл.108 от ЗС и друго дело по чл.97 от ГПК/отм./ при имоти на един етаж, първият от които е лично собственост, а вторият съсобствена СИО”; „налице ли са основания при непоставен под пълно запрещение болен с прихиатрични критерии за недееспособност /психично заболяване/, сключена сделка при явно неизгодни условия по юридически критерий за недееспособност /не може да се грижи за работите си/ да бъде унищожаема с оглед действителноста в България нотариуси да интерпретират по свое усмотрение спорни казуси, а недобросъвестни лица по тази причина да заграбват имоти на незапретени недееспособри”. Такива въпроси не са разрешени с въззивното решение, а посоченото във втория въпрос основание не е било въведено с исковата молба като предмет на делото, поради което са неотносими към достъпа до касационно обжалване. Отделно, по втория от тези въпроси като противоречива съдебна практика се сочи определение №35 от 13.01.2010г. по ч.гр.д.№680/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което не е разрешен такъв въпрос, а въпрос дали е идентичен предмета на две дела за обезщетения. Поставени са въпроси: „Какви са предпоставките за два се приеме за правилно съдът да обсъжда в решението си невключен в исковата молба имот лична собственост”; „Налице ли са основания при прекратяване на второ дело по чл.95, ал.1 от ГПК/отм./, с диспозитива на това решение да се оставят в сила части от обезсиленото решение на първоинстанционния съд, които в хипотезата на чл.299 от ГПК няма да могат да се пререшават, дори и след като настоящото дело беше повод да бъдат спрени други дела, на друго основание и с друг предмет до неговото решаване като преюдициално”. По отношение на първия от тези въпроси не са посочени и представени от касатора доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК поради непредставянето на доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове , в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. По отношение на втория от тези въпроси с посоченото от касатора определение №313 от 15.04.2010г. по гр.1836/2009г. на ВКС, Іг.о. не е разрешен релевирания въпрос – определението е по чл.288 от ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което съдът, сезиран с иск за делба, е зачел силата на пресъдено нещо на решени, с което е уважен иск по чл.21 от СК/отм./. Поставен е от касатора въпрос: „Налице ли са основания за унищожаемост на договори, сключени с измама или при явно неизгодни условия от недееспособен при поискано поставяне под запрещение преди датата на неговата смърт в три-годишния давностен срок от узнаването им, но не от датата на сключване на договора /безпредметно след като недееспособният не е в състояние да разбира действията си/ от датата на узнаването на договора от наследниците”. Този въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като не са заявени искове на такива правни основания.
В изложението на основанията за допускане накасационно обжалване касаторите и ответници, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочат, че решението по иска за нищожност на нотариалното действие е в противоречие с решение от 31.03.2006г. по т.д.№911/2005г. на ВКС,ТК, ІІт.о. Доводите са неоснователни, тъй като с приложеното решение не са разрешени въпроси, разрешение с обжалваното решение, а касае различна хипотеза – отстранена в присъствието на страните допусната грешка в нотариалния акт относно годината на съставяването му. Формулираните въпроси по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ сочат на оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяна по чл. 281, т.3 от ГПК на въззивно решение, но не е критерий за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, тъй като не е посочен конкретен въпрос, разрешен с въззивното решение, който касаторите считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора Т. въпроси в изложението за допускане на касационно обжалване на решението по молбата му за допуска поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, не са относими към производството за поправка на очевидна фактическа грешка, в което е постановено атакуваното решение, а се отнасят до правилността на определение за спиране на производството по друго дело. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по подадените касационни жалби.
Часната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прекратено производството по молбата на Т. К. за тълкуване на постановеното по делото въззивно решение поради неяснота за молителя „какви идеални части от имота на ул.Драгоман остават в съсобственост на въззивника като правоприемник на наследодателя А. Д.”, като недопустимо. Въззивният съд е приел, че производстото по молбата е недопустимо, тъй като решението не е влязло в сила. Определението е законосъобразно. Правилно въззивният съд е приложил нормата на чл.194 от ГПК/отм./, според която е допустимо тълкуване на влязло в сила решение, когато то е неясно. В случая към момента на подаване на молбата за тълкуване въззивното решение не е влязло в сила, поради което правилно производството по молбата е прекратено като процесуално недопустимо. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.06.2010г. и решение от 29.07.2010г., с което е оставена без уважение молба на Трайчочо К. Т. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по в.гр.д.№74/2010г. на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 29.07.2010г. за прекратяване производството по молбата на Трачо К. Т. за тълкуване на въззивното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top