О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
гр.София, 03.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 885/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Л. И. З. и Л. Г. П., и двамата от гр. С. и Х. И. Б. от гр. В. Т. против решение № 704/13.01.2009 год. по гр.дело № 1007/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 620/27.06.2008 год. по гр.дело № 1369/2006 год. на Великотърновския районен съд и сънаследственият имот, по отношение на който е допусната делбата, е изнесен на публична продан.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани от процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като отказът на съда да извърши разпределение на дяловете, съгласно чл.292 ГПК е в противоречие със съдебната практика, цитирана в решения № 914/1964 год. по гр.дело № 171/1964 год. на ВС, решение № 902 по гр.дело № 948/1984 год. на ВС, решение № 380 по гр.дело № 292/1988 год. на ВС и решение № 203 по гр.дело № 599/2000 год. на ВКС на РБ.
Ответникът по касационната жалба П. И. П. от гр. В. Т. изразява становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на твърдяните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и настоява да му бъдат присъдени разноските за това производство.
Касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: за да приеме, че по отношение на процесния имот, допуснат до делба, е приложима процесуалната норма на чл.288, ал.1 ГПК/отм./, а не тази на чл.292 ГПК/отм./, тъй като имотът може да бъде обособен само на два самостоятелни дяла, за един от които претендират общо касаторите и изразяващ се в първия и втория етажи от четириетажната сграда. За останалите съделители, а именно – за П. И. П. и за М. Г. П. остава един дял, а те не са изразили обща воля за групово отреждане на този дял, още повече, че и възможността за обособяването на два дяла е по-скоро хипотетична, а не реално изпълнима, с оглед на заключението на вещото лице, установило, че това обособяване на два дяла е свързано с неудобства, по-големи от обикновените.
Изводите на въззивния съд са съобразени с постоянната касационна практика, относно приложението на чл.69, ал.2 ЗН, според която общото заявено искане от повече съделители за един дял от имота следва да се има предвид при извършване на делбата, ако другите образувани дялове отговарят на броя на останалите съделители. В конкретния случай вещото лице е предложило хипотетичен вариант за разпределение на имота само на два дяла, с оглед характеристиката на имота, който е без сериозна сеизмична устойчивост, изграждането на която е необходима при евентуално преустройство, с което би се нарушило основното предназначение на имота и неговото ползване.
Изложените съображения налагат извода за отсъствие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и второто твърдяно от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение не противоречи на цитираните решения на ВС и на ВКС, които предлагат еднакво тълкуване на материалноправната норма на чл.69, ал.2 ЗН и нейното приложение във фазата на извършване на делбата, т.е. всеки от наследниците може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Цитираното от касаторите решение № 380/29.07.1988 год. по гр.дело № 292/1988 год. на І-во г.о. ВС е неотносимо за случая, защото има за предмет два самостоятелни парцели, които са били предмет на делба и за всеки от съделителите е имало дял в натура.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 704 от 13.01.2009 год. по гр.дело № 1007/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба на Л. И. З., Л. Г. П. и двамата от гр. С., и Х. И. Б. от гр. В. Т. , с вх. № 2481/05.03.2009 год.
Осъжда Л. И. З., Л. Г. П. и Х. И. Б. да заплатят на П. И. П. направените за касационното производство разноски, в размер на 500/петстотин/лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: