4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2620 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от [населено място], приподписана от адвокат К.Т. от Б., срещу решение № 111 от 16.03.2018 г. по в.гр.д. № 7/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 943 от 24.10.2017 г. по гр.д. № 1584/2017 г. на Районен съд Велико Търново за отхвърляне на предявения от П. И. П. против НАП, ТД В. Т., иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 8 590,17 лева, представляваща получен без основание данък добавена стойност при публичната продан по изпълнително дело № 31/2010 г. на СИС при РС Балчик, с която парична сума ответната страна неоснователно се е обогатила за негова сметка.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и се иска присъждане на разноските по делото.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Като се вземе предвид, че възбранени от касатора недвижими имоти на дружество, регистрирано по ЗДДС, са продадени и след възбраната на физически лица /граждани на Р./, като е внесен съответния ДДС след сделките по сметка на НАП, след което същите имоти – собственост на посочените лица, които не са регистрирани по ЗДДС, са изнесени на публична продан и са закупени от касатора като взискател и по сметката на НАП отново е платено ДДС /противно на нормата на в чл.131 ЗДДС/, това не е ли неоснователно обогатяване на получателя на ДДС, който е получил за едно и също плащане два пъти, което трябва да се върне, още повече поради наличие на обстоятелството, че на първите купувачи /граждани на Р./, които са претърпели евикции, не им е върнат внесеният ДДС по сделките в давностния срок, поради независещи от тях причини и ДДС, след като се върне на касатора чрез настоящото дело, в случая съществува възможност, неполучената от тях сума да им се възстанови от последния като изпълнение на едно морално негово задължение” Според касатора, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ТД на НАП В. Т. чрез юрисконсултите М. К. и Д. Б. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че решението е правилно, поради което следва да се потвърди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът по делото е закупил чрез публична продан по изп.дело № 31/2010 г. апартамент и гараж срещу цена, при разпределението на която от държавния съдебен изпълнител при СИС на РС Балчик са били преведени в ТД на НАП В. Т. сумите от 840,17 лева и 7750 лева, на основание чл.131 ЗДДС. По аргумент от чл.452, ал.2 ГПК за действието на вписаната възбрана по отношение на взискателя в изпълнителното дело, съдът е приел, че разпореждането с двата имота от страна на длъжника в полза на трети лица е непротивопоставимо на ищеца, с оглед на което е възприел изводите на първоинстнационния съд, че ответната страна не се е обогатила за сметка на купувача от публичната продан, а искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд поради следните съображения: Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който определя рамките, в които Върховният касационен съд да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в този смисъл се обуславя от конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
В случая, поставеният въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е фактически, а не правен въпрос, тъй като има от значение за правилността на решението и крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск по чл.59 ЗЗД. По своята същност този въпрос представлява оплакване срещу фактическите и правни изводи на съда, които не може да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд по същество е приел, че не се установява ТД на НАП да се е обогатила за сметка на купувача от публичната продан, т.е. не е налице хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Тези изводи на съда са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи този иск трябва да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Ищецът може да претендира само за това с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението по чл.59 ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябва да бъде определена от въззивния съд с оглед на доказаните факти. В тази връзка, въпросът на касатора не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е свързан с обсъждане и преценка на възприетите от въззивния съд релевантни за делото факти и обстоятелства, затова дали е доказан фактическия състав на неоснователно обогатяване, т.е. във връзка с правилността на решението. Съгласно указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна не е искала разноски по делото, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/16.03.2018 г. по в.гр.д. № 7/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.