4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
София 19.10. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 496/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. и С. Г. Г., приподписана от адвокат Ст.М., срещу въззивно решение от 22.12.2009г. по гр. дело №888/2009г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд е допуснал нарушение по процесуалноправен въпрос – конституирал е в качеството и на нова страна в процеса необходим другар на ищеца – – неговата съпруга в противоречие с практиката на ВКС. В противоречие с ТР № 178/98г., ОСГК е разгледан иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./, който е недопустим, тъй като с такъв може да се защитава право на собственост само срещу лице, което се е снабдило с констативен нотариален акт, какъвто не е процесният случай. Решението не е мотивирано и е необосновано.
Ответниците М. Д. Д., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Х. Г. Д. оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 499/2009г. по гр.д.№ 3997/2006г. на Варненския районен съд в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за установяване по отношение на Г. П. Г. и С. Г. Г., че М. Д. Д. лично и като законен представител на малолетната Х. Г. Д. е собственик на подробно описания недвижим имот на основание договор за замяна по нотариален акт № 72/1996г. По реда на чл.208,ал.1 ГПК този иск е отхвърлен. Прието е за установено по отношение на Г. П. Г. и С. Г. Г., че М. Д. Д. лично и като законен представител на малолетната Х. Г. Д. е собственик на същия недвижим имот на основание изтекла по чл.79,ал.2 вр.чл.70,ал.1 ЗС давност за периода 30.10.1996г. – 30.10.2001г. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. и С. Г. Г. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че починалият в хода на производството ищец – Г. Х. Д., действащ като [фирма], е придобил по договор за замяна, обективиран с нотариален акт №72/1996г. процесния недвижим имот от Е. Б.. Ответниците по първоначални иск са закупили от М. Н. и Т. З. същия имот с договор от 15.10.2004г. по нот.акт № 189/2004г. Продавачите по този договор са провели успешно иск с правно основание чл.108 ЗС срещу трети на делото лица, измежду които не е прехвърлителят Б.. Липсват данни за това, кога е вписана исковата молба, кога е влязло в сила съдебното решение и кога то е вписано. Възражението, че праводателят Б. не е бил собственик на имота е доказано, поради което и [фирма] не е станал собственик на имота на заявеното при условията на алтернативност придобивно основание –договор за замяна. Имотът е придобит на основание давност, на което също се е позовал ищецът. Предявеният от ответниците насрещен иск за ревандикация на същия имот е неоснователен. Установителният иск за собственост е бил предявен от Г. Х. Д., действащ като [фирма], който е починал след образуване на въззивното производство – на 14.03.2009г. С определение от 25.05.2009г. въззивният съд е конституирал М. Д. Д. като ищец в процеса. С определение от 06.07.2009г. на основание чл.120 ГПК /отм./ са конституирани наследниците на Г. Д. – М. Д. Д. лично и като законен представител на малолетната Х. Г. Д..
Поставеният от касатора процесуален въпрос относно конституирането на М. Д. в качеството и на нова страна във въззивното производство не обуславя изхода на делото, тъй като с оглед настъпилата смърт на Г. Х. Д. във въззивното производство преди постановяване на определенията по конституиране на страните, по силата на наследственото правоприемство производството е продължило в лицето на М. Д. и Х. Д.. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, правният въпрос, който може да обуслови допускане на касационно обжалване трябва да е от значение за изхода на делото. След като посоченото от касатора лице е конституирано в качеството му на наследник на почивалия в хода на производството първоначален ищец и като законен представител на другия наследник и произнасянето по спора е по отношение на тези лица като правоприемници на ищеца, то така поставеният процесуален въпрос е неотносим към делото. Вторият въпрос, повдигнат от касаторите, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като не е налице противоречиво разрешение с посоченото ТР № 178/98г. Последното постановява, че е налице правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост за защита на правото на собственост, когато ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но не свежда допустимостта на установителния иск само до тази хипотеза, в каквато насока са доводите на касаторите. Повдигнатият въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доводи и доказателства и да извърши оценъчна дейност, не е конкретен, тъй като не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени по реда на чл.188 ГПК /отм./. Останалите въпроси в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК касаят правилността на съдебното решение, възприемането на фактическата обстановка и преценката на събраните доказателства. Те представляват касационни оплаквания и не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.12.2009г. по гр. дело №888/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: