О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 986
София, 03.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3460 /2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. от [населено място] срещу решение № 402/07.02.2013 год. по в. гр.д. №1080/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е отменено решението постановено по гр.д. № 2056/2012 год. и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. срещу „Ученическо общежитие – Б.” искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на заповед №57/17.07.2012 год. на Директора на Ученическо общежитие, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши възпитател” и за заплащане на обезщетение на осн. чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3 742,20 лв., ведно със законната лихва , считано от 02.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ученическо общежитие – Б., чрез адв. Д. Т., оспорва наличие на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационното жалба изложение касаторът е формулирал следния правен въпрос: В кой момент се счита за открито нарушението от субекта на дисциплинарната власт, при нарушение на трудовата дисциплина с определена продължителност във времето и съответно от кой момент тече двумесечния преклузивен срок по чл. 194 КТ . Застъпено е становището, че по този въпрос са изпълнени и трите критерия / допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.
На първо място касаторът счита, че по формулирания правен въпрос , въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ . За да обоснове наличието на това основание се позовава на Р № 256/18.05.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1036/2011 год. , ІV г.о., Р № 420/21.05.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 2619/2004 год. , Р №93/18.04.2003 год. по гр.д. № 2753/2001 год., Р №852/01.09.1999 год. по гр.д. №1030/1998 год. и Р №1506/10.12.1999 год. на ВКС по гр.д. №408/99, ІІІ г.о.
От така посочените решения на ВКС обаче, задължителен характер има само първото от тях – Р № 256/18.05.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1036/2011 год. , ІV г.о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. Останалите решения са постановени при действието на ГПК / отм./ и не съставляват задължителна практика / виж в тази насока т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/. Предвид посоченото основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК тези решения не следва да се обсъждат. Същевременно цитираното решение по гр.д. № 1036/2011 год. на ВКС, ІV г.о. има за предмет правен въпрос, различен от поставения, като разглеждания с решението казус касае дисциплинарно нарушение с различен фактически състав. С оглед на това не може да се коментира дали е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1 ГПК.
Касаторът обосновава основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , с обстоятелството, че в обжалваното въззивно решение съдът се е позовал на решение № 416/ 19.12.2012 год. на ВКС по гр.д. № 150/2012 , ІІІ г.о.Последното е несъстоятелно, доколкото това допълнително основание за допустимост на касационното обжалване е налице при противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос в различни актове на съдилищата . Цитираното решение на ВКС е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер. С оглед на това позоваването на него и съответствието на въззивното решение с приетото по правния въпрос с решението на ВКС, съставляващо задължителна практика, не може да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а сочи на съответствие на решението със задължителната практика на ВКС.
Третото основание за допустимост на касационното обжалване / по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ , което касаторът сочи , е изцяло без обосновка.
По тези съображения ВКС, 3-то г.о. счита, че не са изпълнени изискванията на закона за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 450 лв.адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402/07.02.2013 год. по в. гр.д. №1080/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА М. Г. Д. от [населено място] да заплати на „Ученическо общежитие – Б.” разноски в размер на 450 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: