3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
[населено място] …………… 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №53 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Я. К. от [населено място], срещу решение от 15.09.2010г., постановено по гр.д.№716/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 03.11.2008г. по гр.д.№2105/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Институт за български език при Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, обжалваем интерес над 1000лв.
Постъпило е заявление от касатора с искане на отводи на съдии от Върховния касационен съд, включително на съдии от настоящия съдебен състав, поради участие в производство по допускане на касационно обжалване на въззивно решение по негова касационна жалба по друго дело. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания по чл.22 от ГПК за отвеждането на съдиите от съдебния състав по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. Я. К. срещу Институт за български език при Б. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размери съответно 1654,38лв. и 15000лв. за периода от 05.08.2000г. до уволнението му на 21.03.2002г. в резултат от неатестирането и неоткриването на конкурс за старши научен сътрудник втора степен през посочения период.
Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя за противоправно бездействие на длъжностни лица на ответния институт през процесния период и причинна връзка между него и търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди през процесния период. Прието е за установено, че през същия период е инициирана процедура за атестирането му и че с активни действия ищецът е попречил на завършването й. Отделно от това е прието, че и при завършила процедура по атестирането, научната атестация би могла да бъде както положителна, така и отрицателна, но и блестяща атестация не гарантира на ищеца успешно участие в конкурс и растеж в кариерата, поради което е прието, че атестирането не е в пряка причинна връзка с евентуално повишение в научно звание.
Касаторът неоснователно сочи, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като първоинстанционното решение е постановено от съдия по време, когато не е бил в състава на същия съд. Това е само въпрос на евентуална неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, сочи, че въззивното решение е посановено в противоречие с ТР №78/73г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че може да се осъществява косвен контрол за нищожност на индивидуален административен акт от гражданския съд. Този въпрос не е разрешен в противен смисъл от въззивния съд – в обжалваното решение не е прието, че не може да се осъществява такъв контрол. Поставеният въпрос за проверка редовността на подадена жалба срещу индивидуален административен акт, не е разрешен с посоченото тълкувателно решение, на което се позовава касаторът. По поставения въпрос за задължението на съда да посочи правната квалификация на иска, неоснователно се сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, след като не са представени от касатора доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Поставените въпроси: „Какъв е характерът на акта, който открива началото на процедурата за атестиране на научните кадри, подлежи ли на обжалване и от кой момент се отчита 5-годишния срок за атестиране на нехабилитирани научни кадри” и „налице ли е неправомерно поведение на юридическото лице, което действа чрез органите си, когато негови длъжностни лица знаят определени факти”, не са разрешени с обжалваното въззивно решение. Изложените доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, не могат да бъдат разглеждани в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на К. Я. К. с искане на отводи на съдии от настоящия съдебен състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.09.2010г., постановено по гр.д.№716/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: