О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
София, 30.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от 1. ОУ”Любомир Милетич”, гр. С., представлявано от директора Б. Р. , чрез пълномощника си адв. И от АК-София против въззивно решение № 146 от 19.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2833/2007 г. на Софийски градски съд, ІV „г” г.о., с което е оставено в сила решението от 24.05.2007 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, постановено по гр.д. № 19482/2006 г., в частта му, с която са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от Т. Н. К. от с. Г., срещу касатора, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 1* от 15.10.2002 г. по гр.д. № 1866/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно не е съобразена от въззивния съд законовата възможност, предвидена в чл. 67, ал. 3 КТ за трансформация на трудовия договор за неопределено време в срочно трудово правоотношение.
Ответникът по касационната жалба, Т. Н. К. , не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че прекратяването на безсрочното трудово правоотношение по реда на чл. 325, т. 3 КТ – с изтичане на уговорения срок е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Този изход на спора относно незаконността на извършеното уволнение обуславя и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и обусловеният от тях иск за присъждане на обезщетение за принудителна безработица по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и трайната съдебна практика. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе съдебно решение. В изложението, приложено към касационната жалба като материалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, който е от значение за изхода на спора, е посочен несъобразяване на въззивния съд със законовата възможност, предвидена в чл. 67, ал. 3 КТ за трансформация на трудовия договор за неопределено време в срочно трудово правоотношение. Този формулиран въпрос от материалноправно естество е основополагащ и е от значение за изхода на спора, но той не е решен от въззивния съд в противоречие с приложената практика на ВКС. Това е така, тъй като по делото липсва, а доказването на това обстоятелство съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ е в тежест на работодателя, че е налице писмено съгласие на служителя по смисъла на чл. 67, ал. 3 КТ за превръщане на трудовия договор от такъв за неопределено време в договор за определен срок, поради което и искът за защита срещу незаконно уволнение по чл. 325, т. 3 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение, поради изтичане на уговорения срок при безсрочно трудово правоотношение, е основателен, до който извод е стигнал и въззивния съд в обжалваното решение. Представеното от касатора решение на ВКС, не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а именно, че за трансформирането на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно е необходимо изрично писмено съгласие от страна на служителя, което в случая не е налице.
Настоящата инстанция намира, че на посоченото от касатора основание, а именно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос касаещ трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно, съгласно чл. 67, ал. 3 КТ, не е в противоречие с представената практика на ВКС, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 09.05.2008 г., постановено по гр.д. № 2833/2007 г. на Софийски градски съд, ІV „г” г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: