ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 987
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1474 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София, с предишно наименование [фирма] чрез процесуалния му представител адв.Б. от АК-Варна срещу решение № 172 от 28.10.2014 г, постановено по гр.дело № 358/14 г на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 450 от 7.5.2014 г по т.дело № 1515/13 г на Окръжен съд Варна, Търговско отделение.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „И. строителна техника” [населено място] срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община] дол искове за заплащане на сумата 31 427, 89 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /ремонт по фактура 4[ЕИК]/14.11.2008 г, поради ПТП/, на основание чл.49 от ЗЗД, ведно със сумата 17 341, 36 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.8.2008 г-14.8.2013 г на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.Подържа, че въззивният съд изобщо не е разгледал дали са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД, а се е позовал на взаимно изключващи се мотиви, че между трето лице „И. България” като товародател и ответника „А.-2002” е сключен договор за превоз, поради което отговорността за вредите настъпили по време на превоза е само договорна и независимо, че вредата е настъпила в патримониума на ищеца, той не може да търси обезщетение на деликтно основание.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.Претендира разноски
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното : сочи се основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа се, че материалноправния въпрос „наличието на договор между страните изключва ли приложението на деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт” е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 188 от 15.6.12 г на ВКС, по гр.дело № 1122/11 г на Трето ГО. С това решение ВКС е приел, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правния субект е претърпял вреда.Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, вкл. и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение.Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.
С обжалваното решение въззивния съд е приел, че въпреки настъпилата в патримониума на ищеца вреда, той не може да я търси на деликтно основание, тъй като договорната отговорност изключва деликтната.Приел е също, че страна по превозния договор като товародател е [фирма] и като такъв той е потърсил обезщетение от превозвача „А.-2002” по гр.дело №1866/10 г на Окръжен съд-Варна, с което е прието, че претенцията е погасена по давност.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото мотивите на обжалваното въззивно решение по поставения материално правен въпрос противоречат по цитираната задължителна практика.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 28.10.2014 г, постановено по гр.дело № 358/14 г на Апелативен съд-Варна,
ЗАДЪЛЖАВА касаторът да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 975, 39 лв.
При неизпълнение на това задължение производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.