3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
София, 24.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 639 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 48 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 1938/2009 г. на В. окръжен съд е потвърдено решение № 2439 от 20.07.2009 година по гр.д. № 8016/2008 г. на В. районен съд в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи – С. Д. Ч. и Е. В. Ч. и е отхвърлено искането на Е. В. Ч. за предоставяне ползване на семейното жилище, находящо се в гр. В., кв. “В.”, бл. 224, вх.2, ап.46. Ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга С. Д. Ч. предвид обстоятелствата, че същото съставлява негова еднолична собственост, от брака няма ненавършили пълнолетие деца, а съпругата също носи вина за разстройство на брачните отношения. Прието е, че отчуждението между съпрузите е започнало след настаняване в семейното им жилище на дъщерята от първия брак на Е. Ч. през 2001 година; че конфликтите са се задълбочили и във връзка с извършено през 2008 г. прехвърляне на собствеността върху придобито по време на брака между съпрузите жилище на сина на Е. Ч. от предходен брак, за която сделка е настоявала съпругата; че след 2008 г. съпрузите са заживели в отделни стаи, ищецът е зачестил употребата на алкохол, при което е ставал конфликтен, както и че крайно влошените им отношения са намерили израз и във взаимна физическа саморазправа.
Касационна жалба против решението на В. окръжен съд в частта му, в която прието, че вина за разстройството на брака има и съпругата, както и по отношение предоставяне ползването на семейното жилище на мъжа е постъпила от Е. В. Ч. от гр. В.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от установяване на трайна и непротиворечива съдебна практика по обуславящите изхода на делото въпроси: обосновано ли е да се приеме, че вина за разстройството на брака има и съпругата при наличие на писмени доказателства за упражнен върху нея физически и психически тормоз от съпруга; кога семейното жилище съставлява еднолична собственост на един от съпрузите; следва ли да бъде предоставяно ползването на семейното жилище и на кого от бившите съпрузи, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, един от съпрузите е поел изцяло поддръжката на жилището и заплащането на консумативите и без облигационните и вещни отношения между бившите съпрузи да са изцяло уредени.
Ответникът по касация С. Д. Ч. от гр. В. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По повдигнатия въпрос относно начина на формиране на преценката на съда за вината за настъпване на разстройството на брака е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.), съгласно която съдът извършва преценка за вината на съпрузите въз основа на всички доказателства по делото относно причините за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В съответствие с установената практика, съдът е ценил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приел, че съпругът е злоупотребявал с алкохол и е упражнил физическо насилие над съпругата си, каквото насилие върху него е упражнила и съпругата му, която е допуснала затормозване на брачните отношения и по повод уреждане на имуществени въпроси с децата и от предходен брак, както и демонстрирайки поведение, даващо основание за съмнение в брачна етичност.
Въпросът кога семейното жилище съставлява еднолична собственост на един от съпрузите не е обуславящ изхода на делото. Извън обстоятелството, че правото на собственост се преценява от съда въз основа на предвидените в закона доказателства съобразно способа за придобиването му, то по делото няма спор, че правото на собственост върху семейното жилище е придобито от съпруга през 1988 г. преди сключване на брака между страните на 27.04.1989 г.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и във връзка с повдигнатите от касатора въпроси: следва ли да бъде предоставяно ползването на семейното жилище и на кого от бившите съпрузи, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, а един от съпрузите е поел изцяло поддръжката на жилището и заплащането на консумативите и без облигационните и вещни отношения между бившите съпрузи да са изцяло уредени. Въпросът за предоставяне ползването на семейното жилище, собственост на един от съпрузите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца е изрично уреден в чл. 107, ал.2 СК (отм.), който текст е изцяло съобразен при постановяване на обжалваното въззивно решение. Съобразена е и трайно установената практика на съдилищата, съгласно която поддръжката на жилището, заплащането на консумативните разноски и неуредените имуществени отношения по повод прекратения брак са обстоятелства без отношение към преценката за предоставяне ползването на семейното жилище, съставляващо индивидуална собственост на един от бившите съпрузи.
Въведеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 1938/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: