3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
София, 31.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 807/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -гр. София, срещу определение № 1075 от 29.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 756/2012 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено определение № 8077 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 4059/2012 г. на Районен съд – Плевен. С първоинстанционното определение е спряно заповедното производство по ч. гр. д. № 4059/2012 г. на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело № 4/2012 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
В частната жалба се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.6 ГПК, тъй като е тълкувал съчетано с нормата на чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България. Позовавайки се на практика на Върховния касационен съд, частният жалбоподател обосновава становище, че спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК е от компетентността единствено на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, не и на районните или окръжните съдилища, и то само в хипотезата, когато К. съд е допуснал до разглеждане по същество въпрос, с който е сезиранот Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, а не от други органи /в случая – от О. на Република България/.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпросите за предпоставките, при които е допустимо да се спре висящо дело на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, и за компетентния да постанови спирането съд. Като основание за достъп до касация се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а за доказване на противоречивата съдебна практика по поставените въпроси са представени определения на различни районни съдилища.
Ответницата С. Д. П. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това същата е процесуално недопустима поради отпадане на правния интерес от предприетото с нея касационно обжалване.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция, с която е спряно заповедното производство, образувано по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК /извлечение от счетоводните книги на банката – заявител за непогасени задължения на ответника по договор за банков кредит/. Спирането е постановено на основание чл.229 ал.1, т.6 ГПК, след като е съобразено наличието на висящо пред Конституционния съд на Република България дело – конституционно дело № 4/2012 г., по което е допуснато до разглеждане по същество искане на О. на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК /обн. ДВ бр.59/2007 г./.
Към настоящия момент производството по конституционно дело № 4/2012 г. по описа на КС е приключило с решение № 12/02.10.2012 г. Решението е обнародвано в „Държавен вестник” бр.79/16.10.2012 г. и съгласно чл.14, ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила след изтичане на тридневен срок от датата на обнародването му. След влизане в сила на постановеното от Конституционния съд решение е отпаднал правния интерес на жалбоподателя да обжалва акта за спиране на заповедното производство по ч. гр. д. № 4059/2012 г. на Районен съд – Плевен, тъй като сезираният със заявлението по чл.417 ГПК съд е задължен служебно да възобнови спряното производство поради отпадане на пречките за неговото движение – чл.230, ал.1 ГПК. В случай на бездействие от страна на съда частният жалбоподател има право да направи изрично искане за възобновяване на заповедното производство, а при отрицателно произнасяне – да обжалва определението, с което искането се оставя без уважение. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на частната касационна жалба, поради което неговото изгубване след подаване на жалбата води до нейната недопустимост и обуславя оставянето й без разглеждане.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1075 от 29.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 756/2012 г. на Окръжен съд -Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :