О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
[населено място], 04.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
Ч ЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1691 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. П. от [населено място], срещу решение от 01.08.2010г., постановено по гр.д.№165/2010г. на Разградски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 01.04.2010г. по гр.д.№642/2009г. на Разградски районен съд, са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№199/2001г., поради нарушение на закона – чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, поради привидност, нарушение на добрите нрави, липса на основание.
Касаторът счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците И. Т. С. и М. Д. С. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от П. А. П. срещу И. Т. С. и М. Д. С. искове за прогласяване нищожността на сключен между тях с н.а. №199/2001г. договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], на основание чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД; поради привидност; нарушение на добрите нрави; липса на основание.
Въззивният съд е приел, че не е доказан иска за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот поради противоречието му със закона с оглед забраната, предвидена в разпоредбата на чл.152 от ЗЗД да се договаря предварителен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Решаващите мотиви за отхвърляне на иска са, че ищецът не е доказал твърденията си за сключен между него и ответника договор за заем – твърдяното правоотношение, което атакуваният договор обезпечава. За обезпечаване вземането на ответника по такъв договор той е твърдял, че всъщност е сключен атакувания договор за покупко-продажба. Релевираните от касатора правни въпроси в изложението за допускане на касационно обжалване във връзка с момента и допустимите доказателствени средства, с които може да се установява договаряне обезпечаване на заема чрез сключения договор за покупко-продажба в производството по този иск, не са относими към решаващите мотиви на въззивното решение за отхвърляне на иска. Поради това по поставените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Решаващите мотиви за отхвърляне на иска за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот също са с оглед на недоказване на договора за заем, за обезпечаване на който е сключен процесния договор с уговорка за изкупуване. Поставените от касатора правни въпроси за допустимостта на гласни доказателства за установяване уговорката за обратно изкупуване не са относими към решаващите мотиви за отхвърляне на иска, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с представената задължителна практика на ВКС и при противоречива съдебна практика по установяване на симулацията, с оглед приетото, че показанията на свидетелката Й. са недопустими. Възпроизведено е приетото от съда, че посочените показания са недопустими с оглед забраната на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК – за установяване със свидетелски показания на договора за заем. Приложените съдебни решения се отнасят до друг въпрос – до приложението на чл.165, ал.2 от ГПК. Изложени са доводи за неправилност на решението, които са неотносими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2010г., постановено по гр.д.№165/2010г. на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: