О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
гр.София, 03.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 757/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
„Б” ЕООД, гр. С. е подало касационна жалба вх. № 6* от 27.05.2009 г. срещу въззивното решение № 116 от 15.04.2009 г. по в.гр.д. № 1589/2008 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 72 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 417/2008 г. на С. районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу Н. М. Г., С. М. Г., П. Х. С. и А. Т. С. за собственост по давност на намиращата се в дворно място в гр. С., кв.”Т”, представляващо УПИ Х-14803 с площ 1613 кв. м. в кв. 607 по плана на града, сграда за стопанска дейност с площ 178 кв.м., ведно с правото на строеж за тези 178 кв.м., върху мястото и за право на собственост върху 500/1613 кв.м. идеални части от дворното място. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат : а/ противоречиво решавани от съдилищата на материалноправни въпроси по приложението на чл.79, ал.1 ЗС, чл.92 ЗС, чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, чл.120 ППЗТСУ /отм./, § 50а, ал.7 ЗТСУ /отм./ и § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ, както следва: 1. Може ли да се придобие право на собственост, ведно правото на строеж, върху постройка, изградена по реда на чл.120 от ЗТСУ /отм./ върху общински тогава терен, който впоследствие е реституиран по реда на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ от лицето, което я е изградило и владяло повече от 10 години след реституцията на земята, съгласно чл.79, ал.1 ЗС?; 2. С възстановяване на собствеността върху терена отпада ли временния статут на постройката?; 3. П. ли са разпоредбите на § 50а, ал.7 ЗТСУ /отм./ и § 17, ал.1 ПР на ЗУТ към постройката след реституцията на терена и възможно ли е такава постройка да бъде обект на придобивна давност?; 4. П. ли е за придобиването по давност на собствеността предвиждането по плана при положение, че мероприятието не е реализирано до изтичане на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС, считано от реституцията на терена?; 5. П. възстановяване на собствеността върху терена, придобиват ли възстановените собственици и собствеността върху трайно прикрепената към терена постройка по силата на чл.92 ЗС?; 6. Н. на терена, счита ли се държател и по отношение на другите самостоятелни обекти в този терен – в случая самостоятелна постройка за стопанска дейност, за които не се отнася договора за наем? и б/ липса на тълкуване в съдебната практика на нормата на чл.92 ЗС в аспекта на реституция на терена по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, върху който има постройка по чл.120 ППЗТСУ /отм./, който въпрос, според жалбоподателя, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът представя и се позовава на решение № 854 от 29.08.2007 г. по гр.д. № 843/2006 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице противоречиво решавани от практиката въпроси по приложението на материалния закон по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, при съпоставката на обжалваното въззивно решение с решение № 854 от 29.08.2007 г. по гр.д. № 843/2006 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
За да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесната сграда за стопанска дейност със застроена площ от 178 кв.., заедно с правото на строеж за тези 178 кв.м. върху мястото, както и на 500/1613 кв.м. ид.части от имота въззивният съд е приел, че както по време на действието на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, така и след възстановяването на собствеността върху земята на ответниците с решението на поземлената комисия от 09.12.1994 г., правното положение на дружеството-ищец /сега касатор/ е останало непроменено – то е имало само и единствено качеството на държател на имота, поради което не може да се ползва от правата по чл.79 ЗС. Прието е за установено, че съгласно договора с общината от 03.01.1994 г. срокът, за който ищцовото дружество е могло да държи временната постройка – павилион е бил до края на същата година, а по същото време /на 09.12.1994 г./ е била възстановена собствеността върху земята на ответниците. С оглед на това, съдът е приел, че възможността да бъде придобита суперфициарна собственост върху постройката и свързаното с нея ползване на земята, съотв. запазването на строежа съгласно § 50а, ал.7 ЗТСУ /отм./ и §17, ал.1 от ПР на ЗУТ, е безпредметна. Посочено е по-нататък, че правоотношенията между собствениците на дворното място след реституцията на земята и дружеството-ищец /сега касатор/ са се уреждали според гражданското право; между страните бил сключен договор за наем от 01.03.1996 г., прекратен през месец октомври 2005 г., като фактът на упражняваната от наемателя фактическа власт не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване на собственост, респ. на право на строеж. На последно място, прието е и че десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл към месец септември 2005 г., когато ответниците писмено са уведомили ищцовото дружество, че прекратяват договора за наем.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 854 от 29.08.2007 г. по гр.д. № 843/2006 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., в което се приема, че ответното дружество нито е било, нито може да стане собственик на процесната сграда със статут на временна постройка по чл.120 ППЗТСУ /отм./, освен ако я придобие от ищците-собственици на имота, върху който е изградена след отмяната на отчуждаването. Добавено е, че праводателят на ответника, а след това и ответникът, е имал правото да държи временната постройка в чуждия имот, но е бил собственик и е владял единствено материалите, от които е направена. Подчертано е, че сградата не е владяна в нито един момент и не може никога да бъде придобита по давност.
Формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси биха могли да бъдат обсъждани във връзка с проверката на правилността на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, но само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Както се посочи, липсва противоречива съдебна практика, а не е налице и някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст на процесуалния закон би било налице когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; или б./ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. В случая, отговорите на формулираните с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не налагат необходимост от разглеждане на касационната жалба, доколкото жалбоподателят не се позовава на непълноти или неясноти на разпоредбите на чл.79, ал. 1 и чл. 92 ЗС, чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ,чл.120 ППЗТСУ /отм./, § 50а, ал.7 ЗТСУ /отм./ и § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ, които намират приложение в настоящия спор по иск за собственост, нито с обжалваното решение за първи път въззивният съд се е произнесъл по такъв спор, нито с това решение е изоставено едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 15.04.2009 г. по в.гр.д. № 1589/2008 г. на С. окръжен съд по жалба вх. № 6* от 27.05.2009 г., подадена от „Б” ЕООД, гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: