ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 988
София, 21.08. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 181 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на К. Н. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 22.10.2010г. по гр.д. № 689/2010г.
Ответниците по касационната жалба М. Б. Г. от [населено място] и Я. В. Я. от [населено място] в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Пазарджишкия ОС от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 1814/2009г., с което са отхвърлени предявените от К. С. срещу М. Г. и Я. Я. искове за унищожаване на саморъчно завещание от 09.І.1998г., направено от Н. С. П. в полза на ответниците, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата не е установила по делото качеството си на наследница по закон на Н. Сп.П.. Представените от нея акт за раждане от 25.VІ.1962г., в който като нейни родители са вписани С. К. С. и Н. Сп.П. и че раждането и полът са удостоверени от съдебно решение по гр.д. № 314/1962г. на Кюстендилския съд, и удостоверение за наследници от 03.VІ.2009г., както и изисканите по искане на ответниците лични регистрационни талони на нея и на С. Кр.С. и Н. Сп.П., са успешно оспорени от ответниците с писмени и гласни доказателства, като е опровергана материалната им доказателствена сила на официални документи. Изводът е направен въз основа на две писма на [община], че съобщение за раждане, както и съдебно решение относно ищцата, не се съхраняват при Общината; на писмо на Кюстендилския РС, установяващо, че няма образувано гр.д. № 314/1962г. с предмет осиновяване и страни ищцата, С. С. и Н. П.; на писмо на Кюстендилския окръжен съд, от което е видно, че делото при него с № 314/1962г. е второинстанционно дело за делба. При тези обстоятелства е направен извод, че не се установява наследствено правоприемство между Н.П. и ищцата. С оглед на това са приети за недоказани доводите във въззивната жалба на С., че правоприемството между нея и Н. П. се основава на произхода й от него, като е посочено, че твърдения за наличието на биологична връзка между двамата не се съдържат в исковата молба, а такива са въведени в процеса в първото заседание след депозирането на отговора на ответниците с възражения за липсата на наследствено правоприемство. С оглед оспорването на официалните документи доводите на ищцата относно произхода й освен недоказани влизали и в противоречие със заеманата от ищцата позиция по отношение осъществяването на юридическия факт на осиновяването в насока знание от нейна страна, че е осиновена от С., видно от постановените актове по гр.д. № 61/1999г. на П..ОС, гр.д. № 791/2003г. на П..РС, гр.д. № 2949/2007г. на П..РС, от нейна жалба до ВКС срещу решение на П..ОС по гр.д. № 454/2009г. Като се изходи и от същността на произхода и осиновяването, представляващи алтернативни източници на отношения между родители и деца /произходът – биологична връзка на детето с родителите, а осиновяването – създадена по съдебен ред връзка, заместваща биологичната и създаваща отношения като тези по произход/, се налагал категоричен извод, че ищцата не е провела доказване на материалната си легитимация по иска.
В изложението на К. Н.С. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. допустимо ли е установяването или оспорването на произход и на наследствено правоприемство по друг ред, от други лица и по други процесуални способи от тези, установени в закона /чл.60 – чл.63 СК, чл.72, чл.73 и чл.74 СК, чл.5 ЗН/ – в противоречие с практиката на ; 2.от кой момент се счита, че наследник по завещание извършва приемане на завещанието и съответно от кой момент започва да тече давността по чл.44 ал.1 ЗН и 3. мотивировката следва ли да се състои само в преразказ на фактите, представени от едната страна и приемането им от съда без аргументация, както и отхвърляне без аргументи на становища, факти и документи, представени от другата страна или от вещи лица.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касаторката правен въпрос, по който на настоящия състав не е известна практика /с представените решения не се обосновава наличие на противоречива практика, тъй като в тях не е разрешен релевираният в изложението въпрос/. По останалите два въпроса въззивният съд не се е произнесъл, поради което относно тях не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 468 от 22.Х.2010г. по гр.д. № 689/2010г.
УКАЗВА на К. Н. С. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 40лв. държавна такса, както и че при неизпълнение касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: