ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 988
София, 21.08.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3150 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв.М. Д., срещу решение №2 от 10.02.2015г., постановено по в.гр.д. №348/2014г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №77 от 15.10.2014г., постановено по гр.д. №761/2012г. по описа на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение, на основание чл.28, ал.1, вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, вр. с § 5 от ПЗР ЗОПДНПИ, са отнети в полза на държавата от Г. Т. А. подрбно описаните в решението недвижими имоти, МПС и средства от продажба на имущество.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът по касационната жалба К. , Т. д-Б оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й старши инспектор-юрист Д. М.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд в обжалваната част, с което на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е отнето в полза на държавата от Г. Т. А. подрбно описаното в решението имущество, придобито от престъпна дейност.
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че по силата на одобрено от съда на 10.10.2011г. споразумение по НОХД №497/2011г. по описа на Окръжен съд-Сливен, Г. Т. А. е признат за виновен и е осъден за това, че в периода 2003-2010г. в Сливен, като физическо лице, без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки, за които по закон се изисква такова разрешение, като сключвал договори за кредитиране, обезпечени с ипотека и запис на заповед-престъпление по чл.252, ал.1 от НК. А. е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години съгласно чл.66 НК. С писмо от 15.12.2010г. органите на прокуратурата са уведомили Териториалната дирекция на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност-гр.Бургас за образуваното срещу А. досъдебно производство. След установяване на имуществото на лицето и неговата стойност, комисията е образувала производство по ЗОПДИПП/отм./, извършени са проверки и са събрани доказателства, въз основа на които комисията е внесла в съда мотивирано искане по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на следното имущество, като придбито от престъпна дейност: апартамент с площ от 60.48 кв.м. в [населено място], [улица], [жилищен адрес] закупен с нот.акт №, вписан с акт № от г.; нива с площ от 3 дка в местността „К. Ч.” в землището на [населено място], общ.С., възложена с постановление на съдебен изпълнител от 14.04.2009г. вместо плащане; 1/5 идеална част от нива в местността „Т.”, с площ от 7.218 дка и 1/5 идеална част от лозе с площ от 1.817 дка в местността „”, двете в землището на [населено място], общ.[населено място], възложени с постановление на съдебен изпълнител от 14.09.2005г. вместо плащане; лек автомобил „Ф.”, закупен на 29.01.2003г., лек автомобил „Ф.”, закупен на 02.06.2000г., лек автомобил „Ф.-сиера”, закупен на 29.01.2003г.; две ремаркета за товарен автомобил и два товарни автомобила „В.”, закупени на 13.06.2000г. и ремарке за лек автомобил, закупено на 22.02.2006г. Освен това, А. е предоставил заеми на физически лица, които са му върнати, както следва: 61 600 щатски долара, равняващи се на 99 686.80 лв.-на Н. З.; 14 900 лв.- на Г. Г.; 1 500 лв.-на Н.М.; 3 520 щ.д., равняващи се на 6 463.14 лв.-на З. и Д. З.; 10 000 лв.-на Т. Д.; 10 000 лв.-на Н. З., 994.43 лв.-на Й. и Д. А.; 3 520 щ.д., равняващи се на 7 300 лв.-на З. и Д. З.; 3 000 щ.д., равняващи се на 6 591 лв. и 4 200 щ.д., равняващи се на 8 196.46 лв.-на Д. Х.. Безспорно е още, че Г. А. има вземания по издадени в негова полза изпълнителни листове по гр.д. №3811/2008г. на РС-Сливен-за 1500 лв. и по гр.д. №1961/2006г. на РС-Сливен-за 15 414 щ.д., равняващи се на 23 680.32лв.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя А., че процесното имущество не е придобито от престъпна дейност, тъй като е осъден за престъпление, извършено в периода 2003-2010г., а цялото процесно имущество е приодбито от него преди този период, на много по-ниска от посочената стойност и със средства, които имат законен произход-работа по трудов договор с висока заплата, дарение от родител на стойност 40 000 лв. и заем от 200 000 лв. от Х.-радикална партия. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗОПДИПП/отм./, освен основанията на чл.3, ал.1 от с.з., които в случая не са спорни, следва за предмета на отнемане да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Според въззивния съд, в случая е налице осъдителна присъда за извършена престъпна дейност на Г. А. по чл.252, ал.1 НК, който текст е в обхвата на чл.3, ал.1, т.15 от ЗОПДИПП/отм./. Налице е и значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР закона на придобитото имущество-недвижими имоти, превозни средства, предоставяни в заем парични суми и вземания, които са на обща стойност над 60 000 лв. Във връзка с наличието на третата предпоставка на чл.3, ал.1 от ЗОПДИПП/отм./ – относно имуществото да може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, въззивният съд е приел, че тя се извежда, на първо място, от вида престъпление, за което е осъден ответникът, вслучая- неразрешена банкова дейност. Освен това е налице и предварително събрана информация за недостатъчни законни доходи на А. за придобиване на значително имущество по смисъла на закона. Въззивният съд е приел, че законът не изисква установяване на конкретна и пряка причинно-следствена връзка между съответното престъпно деяние и придобитото имущество. Този извод следва от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл.3 от ЗОПДИПП/отм./, които не винаги предполагат установена получена от лицето материална облага. Затова и разпоредбите, както на чл.3 по допустимостта на производсвото, така и чл.4, определящ по същество предмета на отнемане, говорят за „основателно предположение”, а не за установено категорично придобиване от престъпна дейност. Очевидно, законодателят е имал предвид, че бидейки ангажиран с престъпна дейност, осъденият следва санкционно да отговаря в производството по специалния закон за придобитото от него имущество. Свързаността на придобитото имущество с престъпната дейност на лицето, като такава в сферата на предположението, законът презюмира и при косвена връзка, с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, както и доколкото не е установен законен източник за придобиване на съответното имущество. В този смисъл е и приетото с Тълкуваелно решение №7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГК. В това решение е посочено още, че въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя. В този смисъл, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето-преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл.11 от ЗОПДИПП/отм./. В настоящия случай жалбоподателят А. е осъден за престъпление, съставляващо неразрешена банкова дейност, чието изпълнително деяние представлява извършване по занятие в продължителен период от време (от 2003г. до 2010г.) на множество банкови сделки чрез сключване на договори за кредитиране, обезпечени с ипотеки и записи на заповед. Въпросното престъпление несъмнено предполага наличие на натрупани значителни парични средства в период, предхождащ започването на санкционираната престъпна дейност, а и има за резултат кумулиране на финансови средства и придобиване на имущество при принудително събиране на кредитите. Като се има предвид обстоятелството, че в случая за отнемане се претендират и парични суми, върнати или дължими от лица, на които са отпускани подобни кредити в периода непосредствено преди началото на инкриминирания период, обоснован се явява, според въззивния съд, изводът за наличие на логическа взаимовръзка между престъпното деяние по осъдителната присъда и имуществото, чието отнемане се иска, макар и част от същото да е придобито назад във времето, в рамките на период около три години преди инкриминирания.
При наличието на посочената взаимовръзка между конкретната престъпна дейност на А. и придобитото от него имущество в рамките на предвидения период, за да е изпълнен фактическият състав на чл.4, ал.1 от ЗОПДИПП/отм./, подлежи на изследване последният елемент от състава на цитираната разпоредба, а именно-дали процесното имущество е с установен, доказан законен източник за неговото придобиване. В периода на придобиване на процесното имущество Г. А. е получил трудови доходи, както следва: за 2001г.-1047 лв., за 2002г.-150 лв.и от Бюрото по труда за 2002г.-583.90 лв. В предходни периоди, за времето от 1987 до 1994г. А. е работил в „Б.”- и е получил общо трудово възнаграждение от 217 393.24 лв., равняващи се на 274.41 минимални работни заплати. Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподтеля А., че от получените заплати в „Б.” са използвани средства за придобиване на процесното имущество. Имуществото е придобио много години след преустановяване работата на А. в посоченото предприятие, а той не е доказал наличие на спестени средства от трудовите възнаграждения, които към 2000г. да са били налични за предоставянето им в заем на трети лица или за закупуването на имоти и автомобили. Освен това, за периода от 1987г. до 1994г. за издръжка на семейството на А., според изслушаната съдебно-икономическа експертиза, са били необходими общо средства от порядъка на 261 МРЗ. Очевидно, получените за периода 274 МРЗ са изразходвани за издръжка на семейството, а ако е бил налице остатък, същият е незначителен, още повече, като се има предвид извършената през 1999г. деноминация на лева.
Съдът е намерил за недоказано твърдението на А., че в периода 1995-1999г. е живял и работил в К., където, според представеното копие от справка от Министерство на труда и социалното осигуряване на К. от 15.01.2013г., получавал законни доходи. Според съда въпросната справка не съдържа данни за вида и размера на получавани от въззивника трудови или други доходи. Дори и да се приеме, че А. е работил и получавал трудово възнаграждение в К., следва да се съобрази обстоятелството, че разходите му за издръжка там са били значително по-високи от необходимите в България. От друга страна, А. не е доказал спестени и внесени в страната средства, както в чужда валута, така и в български лева, които да са били налични и съответно възможни за послужване при придобиване на процесното имущество.
Въззивният съд не е приел за доказани от законен източник и средствата по твърдения от А. договор за паричен заем от 01.12.2000г. за сумата от 200 000 лв., дадена му в брой от Х.-радикална партия. Документът, обективиращ договора за заем е оспорен от насрещната страна. Изслушаното по делото експертно заключение не е категорично по отношение автентичността на подписа, положен в графата „заемодател”. Не са ангажирани доказателства и за достоверна дата на договора. Освен това, според съда, заем на такава значителна сума, даден без обезпечение, без данни за законни доходи на заемополучателя, гарантиращи връщането й, а не на последно място и при изминали повече от 10 години без връщане на заетата сума, сочат на липса на всякаква житейска логика и на неправдоподобност на твърдението за предоставения заем. Според съда, ако ползван заем не се изплаща или се изплаща със средства от неизвестен източник, липсва установен законен източник за придобитото със заетите средства имущество. В случая, не е установено каквото и да било плащане по твърдения договор за заем, поради което сочената сума от заем не представлява доказани средства от законен източник, послужили за придобиване на процесното имущество.
Относно позоваването от страна на А. на получената от неговата майка Д. А. сума в размер на 40 000 лв. по договор за дарение от 06.05.1999г., въззивният съд е приел, че въпросното доказателство е оспорено от насрещната страна като антидатирано и съставено за целите на настоящия спор, а представилата го страна не е ангажирала други доказателства в подкрепа на твърдението си за получено на съответната дата дарение в посочения размер, с оглед на което това твърдение следва да се приеме като недоказано. Освен това, на посочената в договора за дарение дата-06.05.1999г., сумата от 40 000 лв. съставлява стари, неденоминирани лева, които съгласно чл.1 от закона за деноминацията на лева /ДВ бр.20 от 1999г./, считано от 05.07.1999г. са деноминирани, като 40 000 стари лева са заменени за 40 нови лева. В този размер въпросната сума, дори и да е била действително дадена, е незначителна и се явява недостатъчна дори за средна месечна издръжка на лицето.
При изложените съображения, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.4, ал.1, вр. с чл.3 от ЗОПДИПП/отм./ се явява изпълнен. Налице са основанията на закона за отнемане в полза на държавата на заявеното с иска имущество, за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с обхванатата от специалния закон престъпна дейност на Г. А., за която осъден с влязла в сила присъда, доколкото не е установен законен източник на средства.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Повдига следният материалноправен въпрос, който счита, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото :
Относно справедливостта на присъденото отнемане на имущество, признато за придобито от престъпна дейност, въпреки това, че имуществото е придобито много преди осъждането на касатора и не се включва в периода на извършване на престъплението.
Счита, че по този въпрос въззивното решение е в проиворечие с Тълкуваелно решение №7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГК и решение №17 от 26.04.2011г. по гр.д.№462/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №2 от 10.02.2015г., постановено по в.гр.д. №348/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд, поради следните съображения:
Материалноправният въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разрешение на този въпрос е дадено с ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по приложението на ЗОПДИППД (отм.), а възприетото разрешение на този въпрос в обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с това тълкувателно решение. В последното е прието, че е необходимо да има пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, както и че е достатъчно тази връзка да може обосновано да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Прието е също, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на срока по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.). Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД (отм.).
В случая – в пълно съответствие с горните задължителни указания и разяснения, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че са налице основанията на закона за отнемане в полза на държавата на заявеното с иска имущество, за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с обхванатата от специалния закон престъпна дейност на Г. А., за която осъден с влязла в сила присъда, доколкото не е установен законен източник на средства. В настоящия случай жалбоподателят А. е осъден за престъпление, съставляващо неразрешена банкова дейност, чието изпълнително деяние представлява извършване по занятие в продължителен период от време (от 2003г. до 2010г.) на множество банкови сделки чрез сключване на договори за кредитиране, обезпечени с ипотеки и записи на заповед. Въпросното престъпление несъмнено предполага наличие на натрупани значителни парични средства в период, предхождащ значително започването на санкционираната престъпна дейност, а и има за резултат кумулиране на финансови средства и придобиване на имущество при принудително събиране на кредитите. Като се има предвид обстоятелството, че в случая за отнемане се претендират и парични суми, върнати или дължими от лица, на които са отпускани подобни кредити в периода непосредствено преди началото на инкриминирания период, обоснован се явява и изводът за наличие на логическа взаимовръзка между престъпното деяние по осъдителната присъда и имуществото, чието отнемане се иска, макар и част от същото да е придобито назад във времето, в рамките на период около три години преди инкриминирания.
С оглед изложените съображения, не са налице сочените онования за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2 от 10.02.2015г., постановено по в.гр.д.№348/2014г. по описа на Апелативен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.