2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 351/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 988
гр. София, 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 351 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Ц. С. срещу решение № 266 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 300/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е нищожно и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Й. Ц. Ш., Х. Ц. Кметски и Й. Ц. П. оспорват жалбата.
Ответниците по касация Д. Ц. Д., М. И. Д., Ц. М. Д., П. М. Х., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 138 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 1040/09 г. Районен съд [населено място] е допуснал да бъде извършена съдебна делба на осем поземлени имота между Ц. Ш., Х. Кметски, Й. П., Д. Д., М. Д., Ц. Д., П. Х., Н. Д. и В. С. и са определени дялове на съсобственост от общо 540 равни дяла, които за касаторката са 96 дяла. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба с участието на Н. Д. и за определените дялове. Постановил е ново решение, с което е допуснал делба с участие на наследниците на Н. Д. и са определени квоти на съсобственост в идеални части, които за касаторката са 96/540 ид. ч. В останалата част е оставил в сила първоинстанционното решение.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали първоинстанционното и въззивното решение са нищожни, недопустими или незаконосъобразни ако няма доказателства че исковата молба е вписана и дали е нищожно решение по допускане на делба, в която след обявяването му за решаване един от съделителите е починал.
Първият въпрос е решен с Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. дело № 3/2009 г.на ВКС ОСГК, според което изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б. „в” във вр. с чл. 112 б. „з” ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително – защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо.
Формулираният втори въпрос също не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма противоречие с цитираната т. 7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленум на ВС, според която е нищожна съдебната делба, в която като страни в производството не са участвали всички съсобственици. В случая като страни са конституирани всички съсобственици, включително и наследниците на починалия по време на постановяване на първоинстанционното решение съсобственик. Н. Д. е починал на 17.04.2010 г., след проведеното на 06.04.2020 г. съдебно заседание на което е даден ход по същество, затова решението на първоинстанционния съд не е нищожно. Законосъобразно първоинстанционният съд е съобщил решението на неговите наследници В. Д., Е. Х. и Ц. Д., които са взели участие във въззивното производство.
Останалите формулирани въпроси представляват основания за обжалване по смисъла на чл. 281 ал.1 т. 3 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Обстоятелството, че изводите на съда по преценка на фактите не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Затова и посочената от касатора съдебна практика в решения № 78 от 12.07.1973 г. по гр. д. № 58/73 г. ОСГК на ВС, № 1279 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 329/08 г.на ВКС ІІІ ГО и № 15 от 3.02.2009 г. по гр. д. № 5285/07 г. на ВКС IV ГО не е основание за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 150 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 300/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА В. Ц. С. да заплати на Й. Ц. Ш., Х. Ц. Кметски и Й. Ц. П. 150 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: