3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
София, 24.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3552/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Г. М. от [населено място], действащ със съгласието на майка си Г. Д., против решение по гр. д. № 65/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е прието, че ищецът по делото Г. М. не дължи на сина си С. М. общо сумата 6964,02 лв., от която 4400 лв. за месечна издръжка от по 50 лв. месечно за периода от 01. 01. 2002 г. до 01. 05. 2009 г., и 2564,02 лв. мораторна лихва върху нея за периода от 01. 09. 2003 г. до 01. 05. 2012 г., поради изтекла давност. Към жалбата са приложени изложение по допустимост на касационната жалба и две решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Г. М. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата следва да се остави без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд, с решение по гр. д. № 4487/2012 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г. М. против непълнолетния му син С. М., действащ съссъгласието на майката Г. Д., за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 7993,49 лв., представляваща сбор от 5250 лв. – главница за издръжка за 104 месеца за периода 2002 – 2012 г. и 2743,49 лв. обезщетение за забава на главницата 5250 лв. за периода 01. 09. 2003 г. – 01. 05. 2012 г., която сборна сума от 7993,49 лв. е част от предмета на висящо изпълнително дело. Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 65/2013 г. е отменил частично решението на районния съд и приел за установено, че Г. М. не дължи на С. М. по конкретно посоченото изпълнително дело, сумата 6964,02 лв., от която 4400 лв. представляваща месечна издръжка от по 50 лв. месечно за периода от 01. 01. 2002 г. до 01. 05. 2009 г. и 2564,02 лв. мораторна лихва върху нея за периода от 01. 09. 2003 г. до 01. 05. 2012 г.. Въззивният съд е приел, че вземането на ответника по иска С. М., представляван от майка му Г. Д., за издръжка по 50 лв. месечно спрямо ищеца и негов баща Г. М., е погасено по давност до 01. 05. 2009 г. Съдът е посочил, че с решение по гр. д. № 144/1999 г. на Бургаския окръжен съд е прекратен брака на родителите на С. М., на майката Г. Д. е предоставено упражняването на родителските права върху детето С., а бащата Г. М. е осъден да му заплаща по 50 лв. месечна издръжка, считано от 10. 10. 1998 г.. Констатирано е, че майката се е снабдила с изпълнителен лист и по нейно искане на 01. 05. 2012 г. е образувано изп. д. № 267/2012 г. на ЧСИ Ив. М., по което ищецът Г. М. е получил покана за доброволно изпълнение на сумата 7993, 49 лв., включваща главница и лихви, от която 4800 лв. неплатена издръжка за периода от 1. 1. 2002 до края на 2009 г. и неплатена издръжка за някои от месеците на следващите години – 2010, 2011, 2012, и лихва за забавено плащане в размер на 2743,49 лв.. Ищецът Г. М. още с исковата молба е направил възражение за погасяване на вземането на ответника по давност, което е уважено от съда на основание чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, във връзка с чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД и е прието, че за три години назад от образуване на изпълнителното дело на 01. 05. 2012 г., т. е. до 01. 05. 2009 г., вземанията са погасени.
Искането на жалбоподателя С. М. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, заявено на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 ГПК, е основателно. С въззивното решение, Бургаският окръжен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за прилагане на давността между деца и родители, докато последните упражняват родителски права – чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД, като е приел, че в отношенията между страните по настоящото дело давност тече, тъй-като ищецът Г. М. не упражнява родителските права спрямо неговия син, ответника С. М., съгласно бракоразводното решение по гр. д. № 144/1999 г. на Бургаския районен съд. По делото са приложени решения на различни съдилища, удостоверяващи противоречива практика по този правен въпрос. С решение по гр. д. № 762/1985 г. на ВС, ІІ г. о. и решение по гр. д. № 20160/2010 г. на Пловдивския районен съд, представени в първоинстанционното производство, е прието, че по смисъла на чл. 115, б.”а” ЗЗД давност не тече само по отношение на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, а за вземания на детето спрямо другия родител, който не упражнява родителските права, давността се прилага. С касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване е представено решение на Габровския районен съд по гр. д. № 2079/2010 г., с което е дадено друго разрешение на въпроса за давността. Прието е, че разпоредбата на чл. 115, б.”а” ЗЗД е приложима и в отношенията между детето и родителя, който не упражнява родителски права, щом като той не е лишен от родителски права.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04. 03. 2013 г. по гр. д. № 65/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: