3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
София, 24.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жанета Найденова
Членове: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 688 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 582 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 638/2009 г. на Д. окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ, чл. 128, ал.1 КТ, чл. 261 КТ, чл. 262 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 КТ, предявени от М. И. К. от гр. Д. против Медицински университет П.. Д-р П. С.”, гр. В.. В решението е прието за установено, че с договор от 14.09.2006 г. Медицински университет е възложил на ищцата да охранява студентско общежитие бл.1 в гр. Д. за времето до 30.11.2006 г. срещу възнаграждение от 540 лева. След изтичане срока на договора са били сключени последователно три договора с идентично съдържание за периода до 31.08.2007 година. Прието е, че постигнатото между страните споразумение не съставлява трудов договор; че съдържанието на уговорените клаузи, с които се възлага извършване на определена работа срещу възнаграждение не сочат за възникнало трудово правоотношение, поради което искът за признаване на установено, че въз основа на сключените граждански договори между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение е отхвърлен като неоснователен. С оглед акцесорният им характер, като неоснователни са отхвърлени и исковете за заплащане на извънреден и нощен труд, положени по трудово правоотношение, както и претенцията за заплащане на обезщетение след незаконно прекратяване на трудово правоотношение.
Касационна жалба против решението на Д. окръжен съд е постъпила от М. И. К. от гр. Д.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: съставлява ли писмената форма условие за валидност на трудовия договор, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решения: № 410 от 27.06.1990 г. по гр.д. № 326/1990 г.; № 1196 от 16.12.2008 г. по гр.д. № 3474/2007 г.; № 322 от 25.06.1998г. по гр.д. № 970/1997г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; Тълкувателно решение № 135 от 1965 г. на ОСГК ВС и съдебни актове на Върховния административен съд и окръжни съдилища. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като процесуалния въпрос за определяне обема на правото на защита на правния субект при разграничаване правото на лична защита и правото на защита от процесуален представител се явява от значение и за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Медицински университет П.. Д-р П. С.”, гр. В. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът съставлява ли писмената форма условие за валидност на трудовия договор или наличието му подлежи на доказване с всички доказателствени средства не е обуславящ изхода на делото. Предявената от ищцата претенция се основава на правоотношение възникнало въз основа на писмени договори от 28.04.2007 г.; 14.09.2006 г.; 18.12.2006 г. и 20.02.2007 г., чието съдържание и изпълнение е предмет на делото. Въпросът за формата на трудовия договор няма отношение и към въведените с исковата молба твърдения за привидност на сключените писмени договори като прикриващи трудово правоотношение – изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 357 КТ не е формиран предвид липсата на писмен трудов договор, а с оглед съдържанието на постигнатите между страните писмени споразумения и правния характер на възникналото правоотношение с оглед действително разменените между страните престации.
Не е обуславящ изхода на делото и процесуалният въпрос за обема на правото на защита на правния субект при разграничаване правото на лична защита и правото на защита от процесуален представител. В касационната жалба против въззивното решение не са въведени оплаквания за нарушено право на защита на страната, както с оглед личното и участие по делото, така и при осъществената защита от процесуалния и представител. Така въведения от касатора въпрос няма отношение и към предмета на делото, нито засяга в какъвто и да е аспект обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 582 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 638/2009 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: