4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
София, 25.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1690 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. Г. чрез адв.П. Д. от АК –Шумен срещу решение № 9 от 27.01.17г.по в.гр.дело № 613/16г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 33/6.10.16г.по гр.дело № 242/15г.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против [община] за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв/предявен като частичен иск,целият в размер на 172 836.65 лв/,представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършено залесяване на 309.560 дка земи, собственост на [община],като и сумата 16 019.38 лв,представляваща мораторна лихва,включваща 14 295.16 лв за периода 1.04.2009г.-22.11.11г. и 1724.22 лв за периода 9.02.15г.-12.06.15г.,дължима върху претендираната сума по частичния иск,ведно със законната лихва върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В приложеното изложение се поддържа,че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по правния въпрос: Каква е обусловеността между договора за изработка – залесяване на пустеещи общински земи,сключен между възложителя [община] и изпълнителя Д.”К.”гр.Д. и договора по програма С.,сключен между ДФ”З.” и Общината за отпускане на субсидия за извършване на залесяването.
Ответникът по касационната жалба [община] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между ДФ”З” и [община] е сключен договор № 2954/10.08.97г.за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за извършване на дейности по залесяване на земеделски земи,собственост на общината.В изпълнение на договора [община] е провела процедура по реда на ЗОП за избор на изпълнител,при която за такъв е избрано ДП ДДС”К.”гр.Д.,с посочен в офертата му подизпълнител ЕТ”Г.- И. Г.”гр.Р. и представен сключеният между тях договор за съвместна дейност от 6.12.07г.С този договор страните са се съгласили да обединят усилията си за осъществяване на съвместна дейност – залесяване на общински имоти и да приемат и разпределят получените печалби и загуби,както и да поемат разноските по дейността в процентно съотношение 55% за ДДС”К.” и 45% за [фирма].Установено е ,че след провеждане на процедурата по ЗОП между [община] като възложител и ДДС „К.”като изпълнител е сключен договор № 4 /10.01.08г.,с който възложителят е възложил на изпълнителя да извърши залесяване на 557 изоставени и ерозирали земеделски земи на територията на общината на стойност 277 280 лв в срок до 30.04.08г.,като е предвидено,че заплащането ще се извърши след приемане на работата от представител на ДФ”З.” и в 3-дневен срок от получаване на средствата от фонда.На 7.12.09г.ДФ”З.” е постановил отказ за изплащане на финансова помощ поради неточно изпълнение на одобрения проект.Предвид този отказ [община] е уведомила изпълнителя на 7.01.10г.,че на основание чл.87 ЗЗД и чл.21 т.3 от договор № 4/10.01.08г.,счита същият за прекратен и не дължи заплащане на възнаграждение.Установено е,че с влязло в сила решение по т.д._№ 85/11г.на Р. е отхвърлен предявения от Д.”К.”,при участието на трето лице помагач [фирма],частичен иск против [община], с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв,част от 332 736 лв,претендирана по сключения договор за изработка от 10.01.08г.В решението е прието,че е налице неизпълнение в срочно,качествено и количествено отношение на договора,предвид на което и съобразно уговореното,че заплащане се дължи след получаване на сумите от ДФ”З.”, възнаграждение не се дължи.
По настоящото дело е установено от назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза,че ЕТ”Г.-И. Г.”е извършил дейностите по договор № 4/10.01.10г./риголване на почва,дисковане преди залесяване,маркиране на залесяване, производство на фиданки и садене/,като за тях е направил разходи общо на стойност 79 081.82 лв.Като резултат от извършените залесителни дейности обработените общински имоти са увеличили своята стойност с общо 112 955 лв.
Установено е още,че с договор за покупко-продажба на предприятие от 25.04.14г.,вписан в ТР на 7.05.14г.И. Г. в качеството му на ЕТ”Г. –И. Г.”гр.Р. и е продал на [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. Г., собствеността върху търговското предприятие на [фирма] като съвкупност от права,задължения и фактически отношения,ведно с притежаваното от него имущество,като ЕТ е заличен от ТР също на 7.05.14г.
При тази данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че ищецът И. Г. не е активно легитимиран да претендира процесното вземане от неоснователно обогатяване,тъй като то е било част от търговското предприятие на ЕТ и е преминало в патримониума на [фирма],който е самостоятелен правен субект от категорията на ЮЛ.Приел е за основателно направеното от насрещната страна възражение за изтекла погасителна давност,като е взел предвид,че залесяването е приключило през 2008г.,петгодишният давностен срок за възникналото вземане по чл.59 ЗЗД е изтекъл към 2013г.,съответно преди подаване на исковата молба на 15.06.15г.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Формулираният от касатора въпрос: каква е обусловеността между договора за изработка – залесяване на пустеещи общински земи,сключен между възложителя [община] и изпълнителя Д.”К.”гр.Д. и договора по програма С.,сключен между ДФ”З.” и Общината за отпускане на субсидия за извършване на залесяването,не е обусловил въззивното решение. Решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.59 ЗЗД са за липса на активна легитимация на ищеца и за погасяване на вземането от неоснователно обогатяване по давност.
По въпроси,които не са от значение за изхода на спора, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените в производството разноски в размер на 600лв ,представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 9 от 27.01.17г., постановено по в.гр.дело № 613/16г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. А. Г. с Е. [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [община] сумата 600 лв/шестстотин/разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.