2
Ч.т.д.№ 692/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 988
гр. София, 31.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 октомври, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 692/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал.3 ГПК.
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- Х. срещу определение от 30.05.2012 г. по ч. гр.д. №331/2012 г. на ОС-Хасково , с което е потвърдено първоинстанционното определение на ХРС за прекратяване на производството по исковата молба на ищеца-частен жалбоподател срещу С. АД -София за заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот в землището на [населено място] и изпращането му по правилата на чл.105 ГПК за общата местна подсъдност на РС-София. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответната страна по жалбата изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приема, че искът за заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот в землището на [населено място] попада в хипотезата на правилата на чл.105 ГПК за общата местна подсъдност на исковете по местоседалището на ответното дружество.
От страна на частния жалбоподател се поставя като обуславящ изхода на спора въпросът за прилагането на правилата по чл.109 ГПК относно местната подсъдност на иска за заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот като иск за вещни права върху недвижим имот.
Твърди се, че по този правен въпрос е обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС- Определение №893 от 16.12.2011 г. по ч.гр.д. №726:2011 на ВКС, І т.о.- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. не счита, че е налице соченото основание, доколкото в посоченото определение на ВКС се третира местната подсъдност на П. иск, а не иск за заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот. Ето защо не се обосновава от страна на частния жалбоподател основание за допускане до касация чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Отделен е въпросът, че процесуалната разпоредба в чл.109 ГПК е ясна и безпротиворечива и в нея изчерпателно са изброени хипотезите, в които се прилага. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.05.2012 г. по ч. гр.д. №331/2012 г. на ОС-Хасково .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: