5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
София, 14.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3441/2018г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 06.06.2018г. по гр.д.№138/2018г. ОС Сливен, с което е уважен частично иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. Т. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правет въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е постановено при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване и да бъде отменено обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстационното решение e осъдил Д. Т. да заплати на [фирма] обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане – спиране на ел. захранването в производствените помещения на ищцовото дружество в [населено място] на 10 и 12 февруари 2013г. в размер от 25321,94лв. , в това число сумата от 2071,70лв. вреди от заплатен престой на работниците на [фирма] в периода м.февруари-м.март 2013г.
Съдът е приел, че от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и направените в диспозитивната част искания е налице иск за присъждане на вреди от деликт с правно основание чл.45 в резултат на подробно описаното деликтно поведение – противоправно спиране на ел. захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество от страна на ответника, а не се касае до поведение, което е свързано с неизпълнение на поети с договор за наем на производствените помещения задължения.
Установено е по делото, че жалбоподателят-ответник по иска неправомерно е спрял ел. захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество – ответник по жалбата, като самият ответник с отговора на исковата молба признава факта, че на 10.02.2013г. е спрял ел. захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество поради възникнал преди това спор между него и фирмата във връзка със заплащането на тока.
Установено е, че дружеството е направило опит на 12.02.2013г. да възстанови спряното ел. захранване, поради което последвало спречкване със жалбоподателя и в следобедните часове последният отново сам е спрял ел. захранването, пак само в помещенията на [фирма].
Съдът е приел, че доказателства за това, че повредата в електрическото захранване е настъпила поради претоварване на мрежата, не са събрани.
Прието е, че спирането на ел. захранването в периода 10-15.02.2013г. от страна на ответника е самоволно и противоправно, извършено без да са налице каквито и да е обективни причини /авария, повреда в кабел, ел. захранване и др. под./, обуславящи правомерността на действията му, както и че действията на ответника по иска-жалбоподател в настоящето производство не се основават и на каквито и да е права, респ. задължения, произтичащи от сключения договор за наем. Съдът е изложил съображения за това, че уреждането на спора относно заплащането на съответните консумативни, режийни разходи, не може да става чрез неправомерни, противоправни действия, каквито се явяват и процесните – спиране неколкократно на ел. захранването без друга обективна и правомерна причина и е приел, че е налице противоправно действие у страна на ответника изразяващо се в неправомерно спиране на ел. захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество в периода 10.02.2013г. – 15.02.2013г.
По отношение на последващия исков период 25.02.2013г. – 04.03.2013г. въззивният съд е приел, че по делото няма ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е извършил противоправни действия, с които да е причинил вреди на ищцовото дружество.
Съдът е приел, че поведението на ответника е виновно, както и че е налице причина връзка между противоправното поведение на ответника, изразяващо се в противоправно спиране ел. захранването в помещенията, ползвани от [фирма] и вредите, изразяващи се в заплащане на предоставени от [фирма] услуги по настройване и стартиране на плетачните машини след престой по посочените по-горе фактури размери, съответно от 960лв. и 2010лв., вредите поради заплатен на работниците 5 дневен престой на /с оглед трудови възнаграждения, данъци и осигуровки/ в размер на сумата от 2071,70лв, както и заплатени от ищцовото дружество неустойки, в качеството му на изпълнител по поръчки с краен срок 14.02.2013г., които последното, поради престоя с оглед неправомерното спиране на ел.захранването, не е успяло да изпълни в срок – в размер съответно на 2631,84лв. – заплатена неустойка на „Д. А.“, Г. по договор за поръчка от 10.01.2013г.; 6136,40лв. – заплатена неустойка на [фирма], [населено място] по договор за поръчка от 09.01.2013г. и 11512лв. – заплатена неустойка на [фирма], [населено място] по договор за поръчка от 08.01.2013г. Изложени са съображения за това, че стойността на неустойката е установена от представените по делото писмени документи.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че в решението е допусната очевидна неправилност, тъй като съдът неправилно е намерил, че има причинно-следствена връзка между забавата на дружеството по договорите за изработка и поведението на жалбоподателя, след като дружеството доброволно е платило недължи неустойка. Представя решения на състави на ВКС относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доказателства и възражения по делото.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. В съответствие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., съдът в мотивите си е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните във връзка с отговорността за непозволено увреждане. В трайната практика на ВКС се приема, че отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Посочва се, че останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца , който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Приема се също така, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. При липсата на който и да било от тези елементи не се носи отговорност за деликт , като от тях само вината се предполага до доказване на противното по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1398/2013г., ІІІ г.о. на ВКС. За да уважи иска въззивният съд , в съответствие с тази практика, е приел, че след в случая е налице виновно и противоправно поведение, което се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Така установената практика не е противоречива, нито е неправилна, поради което решението не е постановено при допусната от съда очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС , поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор / в този смисъл КД№10/2018г./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и дедното разрешение в т.1 ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени докадателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2018г. по гр.д.№138/2018г. ОС Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: