О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
гр. София, 03.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 864 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.04.2011 год. по гр. д. № 366/2011 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.12.2010 год. по гр. д. № 269/2010 год. на Карнобатския районен съд, с което е прието за установено по отношение на [община], че П. к. /ПК/ „Н.”, [населено място] е собственик на недвижим имот в [населено място], представляващ УПИ * в кв. 241 с площ 405 кв. м., при граници от четирите страни улици.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответната [община], чрез адвокат М. О., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и вместо това предявеният иск против общината да бъде отхвърлен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по релевантния материалноправен въпрос, касаещ фактическия състав на придобивното основание по чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС, формулиран по следния начин: съставлява ли фактът на построяването на сграда със средства на кооперацията до 13.07.91 год. единственото условие за придобиване на собствеността върху нея и оттам – върху терена. Счита, че съдебната практика, приемаща положителен отговор на поставения въпрос, следва да бъде изоставена, при отчитане целта на закона към 1996 год., когато кооперациите са били основната част от участниците в стопанския живот с оглед обезпечаване продължаването на дейността им, като им се предостави терена, върху който същите притежават сгради, като собствеността върху последните е възникнала на годно придобивно основание. Приетото схващане в практиката, както и във въззивното решение, че това специално придобивно основание се прилага без да е необходимо наличие на учредено право на строеж за сградите, според касатора е в противоречие на принципа на равнопоставеност между правните субекти, справедливостта и свободната конкуренция, като за пример се позовава на ПМС № 235/96 год., предвиждащо като предпоставка за придобиване на прилежащия терен наличието на придобито право на строеж. Счита, че новият етап в развитието на икономическия живот в страната налага различно разрешаване на поставения въпрос.
Ищецът не е взел становище по жалбата.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такива от твърденията му, както и от сочените от тях факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението материалноправен въпрос е релевантен са изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да потвърди решението, с което установителния иск на кооперацията за собствеността на спорния имот е бил уважен, е приел, че законът в чл. 2, ал. 3 /отм. през 2004 год./ ЗОбС придава релевантност на факта на изграждането на сградата или постройката от кооперацията преди 13.07.91 год., без да поставя изискване за правото на собственост върху нея. В случая е установено, че находящите се в спорния имот сгради са построени от кооперацията и по силата на закона са нейна собственост, като е без значение липсата на учредено право за това.
Въззивният съд е приел по спорния въпрос за статута на сградите, въз основа на удостоверение от [община] и заключението на техническата експертиза, че същите представляват сгради, по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по Т. /отм./, пар. 1 ППЗТСУ /отм./, което обосновава приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС в редакцията му към 1996 год. за собствеността на кооперацията върху прилежащия терен към тях, представляващ спорния УПИ.
Формулираният от касатора въпрос е предмет на съдебната практика в смисъла, в който се е произнесъл въззивният съд, и това обстоятелство не се оспорва от касаторът. За да се обоснове приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторът следва да изложи и съответните съображения относно значението на формулирания правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения в горния смисъл, тъй като не се поддържа съдебната практика да е в резултат на неточно тълкуване на закона, а доводът за промени в икономическия живот, обуславящи различно разрешение на въпроса, не представлява основание за осъвременяване на тълкуването на закона, а липсва и промяна в законодателството в твърдяната от касатора насока.
Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като мотивира същите съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение, което не се изчерпва с довода за съществуване на различен режим при придобиване на прилежащ терен по ПМС № 235/96 год. В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на закона, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 67 от 20.04.2011 год. по гр. д. № 366/2011 год. по описа на Бургаския окръжен съд, по подадената от [община], чрез адв. М. О. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: