4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 989
С., 30.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3128/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Р.” към Югоизточно държавно предприятие ДП, местност „А.”, [община], чрез пълномощник юрисконсулт М. Т. против въззивно решение № ІІ-23 от 24.03.2015г. по в. гр. дело № 145/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 2404 от 13.12.2014г. по гр. дело № 2653/2014г. на Бургаски районен съд и вместо това е признато за незаконно и отменено уволнението на П. Ж. Ж. извършено със заповед № 264 от 24.02.2014г. и заповед № 1606 от 24.02.2014г. на директора на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Р.” към Югоизточно държавно предприятие ДП, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ловен надзирател” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5109,60лв. за периода 24.02.2014 -12.03.2014г. и от 24.03.2014г. до 24.08.1014г., със законна лихва считано от 03.04.2014г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят оспорва извода, че тежестта на извършеното нарушение не съответства на тежестта на наложеното наказание, като направен без съдът да извърши преценка на всички обстоятелства по делото. Твърди, че са игнорирани важни обстоятелства от решаващо значение за формиране убеждението на съда, имащи отношение към извършеното нарушение, вседствие на което се е стигнало до грешна преценка относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение. Жалбоподателят се позова и представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 189 КТ. Не е посочил основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. Ж. Ж. чрез пълномощник адв. В. Б. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради липса на изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос с оглед изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно изведен правен въпрос, но от съдържанието и представената съдебна практика следва да се конкретизира въпрос относно приложението на критериите по чл. 189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание.
По въпроса относно критериите при преценка тежестта на нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ е създадена задължителна съдебна практика, според която преценката на критерия – тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по – висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В този смисъл решение по гр. дело № 1417/2011г., трето г. о., ВКС, представено от жалбоподателя; решение по гр. дело № 564/2011г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 5348/2014г., трето г. о., ВКС и представените от жалбоподателя решения по гр. дело № 620/2009г., трето г. о., ВКС и по гр. дело № 242/2012г., трето г. о., ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика – обсъдил е естеството на извършените нарушения, обстоятелството че идентични задължение са включени и в длъжностната характеристика за длъжността „дивечовъд”, като работодателят не е направил ясен разграничителен критерии относно отговорностите на двете длъжности, извършил е преценка на тежестта на констатираните нарушения като е констатирал, че от неизпълнението на посочените задължение не е настъпила вреда за работодателя, отчетени са обстоятелствата при които е извършено нарушението – продължителността на срока за изпълнение, считано от поставяне на задълженията с посочена заповед на директора и извършената проверка, период през който някои от вредите са могли да се появят, въпреки направения оглед от ищеца, отдалечеността на обектите с оглед зимния сезон, до които се стига чрез преход, т. е. съдът е обсъдил всички обстоятелства относими към преценката на критериите въведени с разпоредбата на чл. 189 КТ, при които се определя дисциплинарното наказание.
В настоящето производство не може да се проверява вътрешното убеждение на съда за допуснати грешки при прилагане правилата на формалната логика, опита и научното знание, които имат отношение към обосноваността на фактическите изводи, предвид твърдения в изложението за грешки при формиране убеждението на съда по фактите. Достатъчно е, че решаващите изводи за основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са изведени в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 189 КТ, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по изведения правен въпрос не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по касационната жалба съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и направено искане в писмения отговор.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-23 от 24.03.2015г. по в. гр. дело № 145/2015г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Държавно ловно стопанство Р.” към Югоизточно държавно предприятие ДП, местност „А.”, [община] да заплати на П. Ж. Ж. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ