5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1132/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Т. Д. и А. К. Д., двамата от [населено място], чрез адв. В. Р., срещу определение № 53 от 09. 01. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е отменено определение №1481 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. №1893/2015 г. на Районен съд – Асеновград, 4 гр.с-в в частта, с която ищците А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. са осъдени да заплатят на А. Т. Д. и А. К. Д. съдебни разноски за първоинстанционното производство над сумата 400 лв. до сумата 800 лв., както и в частта, с която А. Т. Д. и А. К. Д. са осъдени да заплатят на А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. общо сумата 922.50 лв. разноски, направени в производството по ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение, както и неправилност на същото, изразяваща се в постановяването му в нарушение на чл. 78 и чл. 248 ГПК. Иска се отмяната му в обжалваната част, присъждане на пълния размер на разноските, направени от частните жалбоподатели в първоинстанционното производство и отхвърляне претенцията на ищците за присъждане на разноски в развилото се пред окръжен съд частно производство по ч. гр. д. № 2769/2018 г. на ПОС.
Ответниците по частната жалба А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. изразяват становище за законосъобразност на обжалваното определение, липса на основания за допускането му до касационно обжалване и потвърждаването му.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК се поставят няколко въпроса, един от които касае отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на няколко обективно кумулативно съединени иска, ако в договора за правна помощ възнаграждението е определено глобално, а производството по някои от исковете е прекратено. Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като по въпроса има формирана практика на ВКС – определение № 284 от 6. 04. 2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., 4 г.о., определение № 477 от 4. 11. 2016 г. по ч. т.д. № 1218/2016 г., 1 т.о., определение № 70 от 5. 0. 2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г., 1 т.о. и др., според която в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове отговорността за разноските се определя според изхода на делото по всеки от исковете и по всеки от исковете се присъждат такива. Когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан. В случай на уважаване на евентуалния, на ответника не се дължат разноски за отхвърления или неразгледан като недопустим главен иск. Предвид противоречие между изводите на въззивния съд с тази практика, обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. са предявили срещу А. Т. Д. и А. К. Д. следните искове:
1/. за обезсилване, като нищожен и противоречащ на закона, на н.а. № …., т. …., д. № …. г. на нотариус П.;
2/. отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК на А. и В. К. – за признаване за установено, че А. и А. Д. не са собственици на 36 % от общите части на сградата, включително и на 1, 62 кв.м. от антре № 6 и на входна врата и отрицателен установителен иск на Е. К. по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че А. и А. Д. не са собственици на 31 % от общите части на сградата, включително и на 1, 40 кв. м. от антре № 6 и входна врата, които искове са изменени в положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на А. и А. Д., че А. и В. К. са собственици на 36 % от общите части на сградата, включително и на 1, 62 кв.м. от антре № 6 и входна врата, а Е. К. е собственик на 31 % от общите части на сградата, включително и на 1, 40 кв. м. от антре № 6 и входна врата;
3/. иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на А. и А. Д. да осигурят на ищците А., В. и Е. К. достъп до общия водомер, като им предоставят ключ от входната врата на изба № 1.
С отговора на исковата молба вх. № 9322/19. 07. 2016 г. А. и А. Д. са изразили становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на предявените искове. Поискали са и присъждане на направените по делото разноски. На 1. 09. 2016 г., към молба вх. № 10999 от същата дата, са приложили пълномощно от 18. 07. 2016 г., с което оправомощават адв. В. Р. да ги представлява по гр.д. № 1893/2015 г. на АСР и договор за правна защита и съдействие от 18. 07. 2016 г., сключен с адв. Р., с който за процесуалното им представителство по гр. д. № 1893/2016 г. на АСР е договорено адвокатско възнаграждение 800 лв., платено в брой при подписване на договора. Възнаграждението е договорено в общ размер, за правна защита и съдействие в първоинстанционното производство по всички искове.
По иска по точка 1 производството по делото е прекратено с определение № 1308 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 1893/2015 г. на Асеновградския районен съд, влязло в сила като необжалвано. С писмена молба от 24. 11. 2016 г., поддържана и в проведеното на 13. 12. 2016 г. открито заседание, ответниците Д. са поискали присъждане на част от разноските за адвокатско възнаграждение (неконкретизирана по размер), направени във връзка с този иск. В проведеното на 13. 12. 2016 г. открито заседание съдът е уведомил страните, че по искането на ответниците Д. за присъждане на съответната част от разноските съдът ще се произнесе с акта, приключващ делото по всички искове.
По исковете по точка 2 срещу ответниците Д. производството по делото е прекратено с определение № 1336 от 8. 11. 2017 г. по гр. д. № 1893/2015 г. на АРС, потвърдено с определение № 613 от 19. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 3063/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 106 от 7. 06. 2018 г. по ч. гр. д. № 1975/2018 г. на ВКС, 2 г.о.
По исковете по точка 3 срещу ответниците Д. производството по делото е прекратено с определение, постановено в проведеното на 12. 09. 2018 г. открито заседание по гр. д. № 1893/2015 г. на АРС, необжалвано и влязло в сила, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковете. Преди постановяване на определението ответниците Д., чрез процесуалния си представител адв. Р., са изразили становище за прекратяване на производството по делото по тези искове, като са поискали присъждане на всички разноски, направени в първоинстанционното производство, съгласно представените списъци. След постановяване на прекратителното определение, съдът е разпоредил делото да се докладва в закрито заседание за произнасяне по претенцията на ответниците Д. за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство, а с определение № 1481 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. № 1893/2015 г. на АРС е осъдил ищците А., В. и Е. К. да заплатят на ответниците А. и А. Д. сумата 800 лв. разноски за първоинстанционното производство, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. В мотивите към определението е прието, че претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК е основателна за сумата 800 лв., тъй като производството по делото е прекратено по всички искове.
За да отмени определение № 1481 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. № 1893/2015 г. на АРС в частта, с която претенцията на ответниците Д. за разноски е уважена над сумата 400 лв. до сумата 800 лв., окръжният съд е приел, че предявените срещу посочените ответници искове са били два, адвокатското възнаграждение за процесуалния им представител в размер на 800 лв. е уговорено общо, поради което следва да се приеме, че за защита по всеки от исковете размерът му е по 400 лв. По иска по чл. 109 ЗС, по който е прекратено производството по делото се дължат 400 лв., а за разликата до 800 лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Същевременно мотивите съдържат и неясен извод за просрочие на направеното от ответниците Д. искане за присъждане на съдебни разноски. С диспозитива първоинстанционното определение е постановена отмяна (не обезсилване) на първоинстанционното определение в посочената част и за разликата от 400 лв. претенцията е оставена без разглеждане.
Определението е неправилно.
Същото е постановено в нарушение на чл. 78, ал. 4 ГПК, при несъобразяване с обстоятелството, че ответниците Д. са поискали присъждане на всички разноски, направени в първоинстанционното производство, че последното е прекратено поетапно по всички обективно кумулативно съединени искове срещу Д., поради което е налице основание за ангажиране отговорността на ищците за пълния размер на разноските, направени при водене на делото пред районния съд, а не само на частта от тях, касаеща иска по чл. 109 ЗС.
Не е съобразено и обстоятелството, че самият първоинстанционен съд, отлагайки по своя преценка и усмотрение за по-късен етап разглеждането и произнасянето по претенциите на Д. за присъждане на част от деловодните разноски, направени по иска, по който е постановено първото прекратително определение (посочен по-горе в т. 1), е уведомил и двете насрещни страни за становището си, че следва да се занимае с въпроса за разноските при постановяване на последния приключващ първоинстанционното производство съдебен акт. Тези действия на съда създават впечатление, че спорът за разноските, направени от Д. по всеки от обективно кумулативно съединените срещу тях искове ще се решава при постановяване на последния приключващ производството срещу тях акт, а не поетапно, при постановяване на всяко прекратително определение. При това положение не би могло да се приеме, че искането на Д. за присъждане на всички разноски в първоинстанционното производство (и по трите иска), направено от процесуалния им представител преди постановяване на последното прекратително определение, е частично просрочено, каквото разбиране е изразено в мотивите към определението. Страните не следва да бъдат санкционирана или поставени в неблагоприятно положение, заради създадена от самия съд неяснота и объркване.
Поради изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено в частта, с която е постановена отмяна на първоинстанционния акт в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците Д. разноски над сумата 400 лв. до сумата 800 лв. и вместо това бъде постановено определение, с което посочената разлика от 400 лв. бъде присъдена.
При този резултат (неоснователност изцяло на подадената от ищците до окръжния съд частна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 2769/2018 г. на ПОС) незаконосъобразно и подлежащо на отмяна се явява и постановеното от въззивния съд определение в частта, с която А. Т. Д. и А. К. Д. са осъдени да заплатят на А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. общо сумата 922.50 лв. част от разноските, направени в производството по ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 53 от 09. 01. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е отменено определение №1481 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. №1893/2015 г. на Районен съд – Асеновград, 4 гр.с-в в частта, с която ищците А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. са осъдени да заплатят на А. Т. Д. и А. К. Д. съдебни разноски за първоинстанционното производство над сумата 400 лв. до сумата 800 лв. и за разликата от 400 лв. претенцията е оставена без разглеждане.
ОТМЕНЯ определение № 53 от 09. 01. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, с която е отменено определение №1481 от 10. 10. 2018 г. по гр. д. №1893/2015 г. на Районен съд – Асеновград, 4 гр.с-в в частта, с която ищците А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. са осъдени да заплатят на А. Т. Д. и А. К. Д. съдебни разноски за първоинстанционното производство над сумата 400 лв. до сумата 800 лв. и за тази разликата от 400 лв. претенцията е оставена без разглеждане, както И В ЧАСТТА, с която А. Т. Д. и А. К. Д. са осъдени да заплатят на А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. сумата 922.50 лв. разноски, направени в производството по ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплатят на А. Т. Д. и А. К. Д. сумата 400 лв. съдебни разноски, направени в производството по гр. д. №1893/2015 г. на Районен съд – Асеновград, 4 гр.с-в.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. В. К., В. Т. К. и Е. А. К. за осъждане на А. Т. Д. и А. К. Д. да им заплатят сумата 922, 50 лв. разноски, направени в производството по ч. гр. д. № 2769/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: