О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 11.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4762/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е на 24.03.2016г. молба от М. З. Т. и Х. М. Т. от [населено място], общ. З., чрез адв. С. Й. Т. за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба, в частта за разноските.
Ответникът по молбата М. София и М. [населено място], чрез адв. Ф. Е. вземат становище, че заявената молба за разноски е неоснователна, тъй като липсват данни договореното възнаграждение визирано в договора за правна помощ да се отнася по настоящото дело. Представеният документ не е в оригинал и оспорват представеното копие. Възразяват, че сумата е прекомерна като възнаграждение, а поискания размер не е съобразен с критериите визирани в чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1, както и заявените разноски не кореспондират с посоченото в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 36, ал. 1 Закон за адвокатурата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното:
С постановеното определение № 46 от 01.03.2016 г. по настоящето дело е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 2765 от 30.06.2015 г., подадена от М. със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. и М. – [населено място], общ. З., представлявано от С. Б. Х., действащи чрез адв. Ф. Е., срещу решение № 259 от 23.05.2015 г. по гр.д. № 89/2015 г. на Смолянския окръжен съд като недопустима.
В това определение съдът не се е произнесъл по искането на М. З. Т. и Х. М. Т., заявено в отговора на касационната жалба с вх. № 3408/13.08.2015 г., за присъждане на направените в производството по касационната жалба разноски, възлизащи общо за двамата в размер на 1680/хиляда шестотин и осемдесет/ лв. за полагащо им се адвокатско възнаграждение.
Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 23.07.2015 г. между М. З. Т. и Х. М. Т. от [населено място], общ. З. и адв. С. Й. Т. с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба на М. [населено място] и М. [населено място] срещу решение № 259 от 23.05.2015 г. по гр.д. № 89/2015 г. на Смолянския окръжен съд. Отбелязано е, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1680/хиляда шестотин и осемдесет/ лв. е платено което е видно и от приложените по делото копие от фактура № 163/ 23.07.2015 г. от същата дата и копие от банков документ.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, представени са в копие фактурата и банковия документ заверен от адвокат С. Й. Т. съобразно правомощията му по чл. 25, ал.5 от Закона за адвокатурата, от които е видно, че са реално заплатени. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски.
Наведеното от ответника по молбата възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК е основателно.
Според чл. 9, ал. 3 от същата Наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. При тази уредба и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права, настоящият състав счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1680 /хиляда шестотин и осемдесет/ лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер на 600лв. Ето защо, на основание чл. 248, ал.1 ГПК следва да бъде допълнено постановеното определение с присъждане в полза на молителя на направените разноски по касационното производство в размер на 600/шестотин/ лв.
Водим от гореизложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 46 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 4762/2015 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА М. със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Главен мюфтия М. А. Х. и М. – [населено място], общ. З., представлявано от С. Б. Х., действащи чрез адв. Ф. Е., да заплатят на М. З. Т. и Х. М. Т. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600/ шестотин/ лв.
ОСТАВЯ без уважение молбата на М. З. Т. и Х. М. Т. за присъждане на разноски за касационната инстанция за разликата над 600 лв. до 1 680 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: