1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 12.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4123/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1476 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 1709/ 2018 г., с което е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 425/ 2018 г., след което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Средно училище „Неофит Бозвели”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-494 от 20.11.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител в група за ЦДО” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 061,60 лв за период от шест месеца, считано от 20.11.2017 г. със законната лихва от датата на исковата молба.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правните въпроси: 1. „В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение? Ако е длъжен – изпълнил ли е задължението си, като е препратил към документи, които съдържат многобройни факти и квалификации, без да уточни на кои от тях е основал изводите си?”; 2. „При оспорване на заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ може ли посочените в нея основания да се доказват с друг документ, съставен от издателя на заповедта”; 3. „При оспорване на заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ може ли за преценка на качествата на служителя за изпълнение на трудовите му задължения да се използват констатациите на друг работодател за същата длъжност?”; 4. „Длъжен ли е съдът да направи изводите си след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи на страните, и при противоречиви свидетелски показания длъжен ли е да аргументира на кои свидетели дава вяра и защо”. Поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС), а третият – и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това счита, че е налице класически случай на „очевидна неправилност” на обжалваното решение, защото въззивният съд не е обсъдил доводите на ищцата и не е направил логически анализ на доказателствата; основал е изводите си на документ, изходящ само от ответната страна; игнорирал е преценката на предходния работодател на ищцата относно качествата, които притежава; приел е за конкретни документи, съдържащи субективни мнения и факти, относими към трудовата дисциплина на ищцата.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Поставените въпроси (според ответника) са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, а не в противоречие с нея. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор от 23.09.2009 г. в ответното училище, от 09.03.2017 г. е заемала длъжността „учител ЦДО”. По длъжностна характеристика имала задължения да планира, организира и провежда възпитателно образователни дейности; да създава и поддържа в процеса на обучение среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни отношения, конструктивно общуване и сътрудничество; да познава и спазва изискванията при водене на училищната документация; да опазва живота и здравето на учениците; да осъществява връзка на взаимодействие с родителите им; да съблюдава професионалната и колегиалната етика. През май 2017 г. в ръководената от нея група се случил инцидент с ученика В. Д. – напуснал училищния двор без разрешение и не изпълнил разпореждането на учителката да се върне. По този повод бащата на ученика подал жалба до директора, в която поискал отстраняването на ищцата от длъжността поради лоша работа с децата. Друг инцидент настъпил на 26.09.2017 г., при който по нареждане на ищцата ученик захвърлил държан от него предмет, ударено било друго дете и получило наранявания в областта на лицето. При трети инцидент от началото на октомври 2017 г. ищцата използвала свирка, за да преустанови агресия (според нея) между двама ученици в групата й, а когато намерила, че това не дава резултат, захвърлила към децата връзка ключове, при което била ударена ученичката С. Р.. Майката на последната подала жалба до директора на училището, във връзка с което било проведено заседание на Комисия по професионална етика. В съставения протокол за заседанието поведението на ищцата било окачествено като професионално некомпетентно и било предложено да бъде наказана. На 10.10.2017 г. тринадесет родители на ученици, на които ищцата преподавала, изразили в жалба до директора на училището недоволство от работата й и поискали да бъдат взети мерки. На 30.10.2017 г. директорът съставил протокол, в който удостоверил, че е присъствал в три учебни часа на ищцата, които протекли незадоволително. Посочени са конкретни действия, които не съответстват на образователните стандарти и нормативи. На 20.11.2017 г. работодателят връчил на ищцата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за изпълнение на длъжността. В заповедта били посочени следните обстоятелства: неорганизираност, некомуникативност, неангажираност към трудовия процес; липса на съобразителност и на познания по методиката по обучение; непознаване на Етичния кодекс за работа с деца; нежелание да се спазват добри практики за работа с ученици в класна стая, като се използват свирка и викане при комуникацията с учениците; липса на умения за вербално общуване с ученици, родители и колеги; недостатъчна оценка на ситуации, които застрашават живота и здравето на учениците; изискване на персонални указания как да се извърши всяка задача, нормално произтичаща от трудовите и задължения и др.
При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че уволнението е законно, като отхвърлил искането на ищцата то да бъде отменено на формално основание, поради немотивиране на заповедта, с която е извършено. Посочил, че уволнителното волеизявление е достатъчно мотивирано, когато съдържа в обективиращия го документ или в друг документ, към който първият препраща, фактическите обстоятелства, обусловили направата му. Съдът приел, че в заповедта, връчена на ищцата, и в документите, към които тя препраща, ясно са посочени качествата, които ищцата не притежава, както и конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи тази липса. По доводите, че протоколът от 30.10.2017 г. няма доказателствена стойност, тъй като негов автор е и издателят на уволнителната заповед (директорът на ответното училище) съдът приел, че именно ръководството на училището е компетентно да съблюдава за дейността на учителите и преценява качеството на прилаганите от тях образователни методики. Съдът посочил още, че констатациите в протокола се подкрепят от жалбите, направени от родители на ученици, както и показанията на св.В., която е колега на ищцата и която недвусмислено съобщава за влошена комуникация между последната от една страна, а от друга – децата, родителите им и останалите учители от колектива. При тези обстоятелства съдът намерил за правилна преценката на работодателя, че поради липсата на умения да организира работата си ищцата не е била в състояние да изпълни поставените от работодателя цели за провеждане на възпитателно-образователния процес, както и да постигне изискуемите от Етичния кодекс добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество. Съдът отказал да цени като доказателство за професионалната компетентност на ищцата протокол от 11.11.2016 г., съставен от предишен работодател на ищцата (СУ „ Д. Ч.”), като приел, че липсата на качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения се преценява само с оглед прекратеното поради тази липса трудово правоотношение, без оглед как е оценена работата на ищцата от друг работодател. Посоченото в оспорената от ищцата заповед уволнително основание е установено, поради което исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжности и за заплащане на обезщетение въззивният съд намерил за неоснователни.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, въпросът „В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение?”, не е относим към резултата, до който въззивният съд е достигнал. Съдът не е посочил, че такова задължение за работодателя не съществува. Той е посочил, че такова задължение за работодателя има, но в конкретния случай е приел уволнителното волеизявление за достатъчно мотивирано, защото съдържа в обективиращия го документ и в документи, към които препраща, фактическите обстоятелства, обусловили направата му. Касае се за преценка по конкретния казус (тя не може да бъде контролирана в производството по селектиране на касационните жалби), а не до правно разрешение, което да е направено в противоречие с практиката на ВКС. Правният извод на въззивния съд е в съответствие както с установената практика, така и с правните доводи на самата ищца, че работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на служителя за ефективно изпълнение на работата, като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение.
Необуславящ е и въпросът „При оспорване на заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ може ли посочените в нея основания да се доказват с друг документ, съставен от издателя на заповедта”. Съдът по същество не е приел за установени обстоятелствата, които обосновават липса на качества у ищцата да изпълнява трудовите си задължения, въз основа само на доклада на директора на ответното училище. Той е посочил изрично, че констатациите в доклада се установяват от депозираните жалби на родители на ученици от 30.05.2017 г. и от 10.10.2017 г. и от показанията на свидетелката В..
Останалите поставени от жалбоподателката правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването им има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. В уволнителния акт, с който работодател прекратява трудов договор със свой служител на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, работодателят е длъжен да посочи кои качества липсват на работника, но това може да бъде посочено и в друг известен на работника документ, към който актът препраща. За установяване какви качества притежава служителят за изпълнение на трудовите му задължения съдът може да използва всички предвидени в ГПК доказателствени средства, но съставените от трети лица (предходен работодател на ищцата) документи с констатации за качеството на работата й нямат доказателствена сила и не го обвързват да приеме, че тези качества са показани и по прекратеното трудово правоотношение. Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от правнорелевантните факти за установени, а други за неосъществили се.
Обжалваното в настоящето производство въззивно решение не противоречи на така установената практика.
Няма основание за допускане на същото до касационен контрол и като очевидно неправилно. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за възможна очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая жалбоподателката формулира в изложението си същите твърдения за необоснованост и процесуални нарушения, във връзка с които е поставила правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. След като тези въпроси са или необуславящи или разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1476 от 09.08.2018 г. по гр.д.№ 1709/ 2018 г.
ОСЪЖДА И. Г. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Средно училище „Неофит Бозвели”, [населено място],[жк], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: