3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99/12.03.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 648 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 679/ 18.12.2019 г. по гр.д. № 430/ 2019 г., с което Бургаски апелативен съд на основание чл. 629 ГПК (чл. 267 от Договора за функциониране на европейски съюз), вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК е спрял производството по същото дело до произнасянето на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, отправено с определение № 3406/2016 г. по гр.д. № 3406/ 2016 г. на Софийски градски съд, по което е образувано дело С-234/18 и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд.
Недоволна от определението е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Искането за неговата отмяна обосновава с доводите, че: 1) съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон, а съгласно чл. 153, ал. 5 ЗПКОНПИ, съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като съгласно ал. 6 (Нова – ДВ, бр. 1/ 2019 г.) не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от Комисията, а подлежащото на отнемане имущество по силата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник; 3) в мотивите на решение № 13/ 13.10.2012 г. по конст.д. № 6/ 2012 г. Конституционният съд е приел, че т.нар. „гражданска конфискация“ се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица и 4) двете преюдициални запитвания са за съответствията на ЗОПДНПИ (отм.) с Директива 2014/42/ЕС, но тя не се прилага за отменения ЗОПДНПИ, доколкото е влязла в сила, след като законът е влязъл в сила, а и няма пряк ефект за регулираните с него частно-правни отношения.
От ответниците Н. К. Д., Н. Ф. Д., „Бисер“ ЕООД и „Никол 008“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (определението прегражда по-нататъшното развитие на делото пред въззивния съд); в компетентност на Върховния касационен съд – арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК (определението е на апелативен съд); подадена от процесуално легитимирана страна – жалбоподател е КПКОНПИ (процесуалният субституент на Българската държава по упражненото с иска право на отнемане на имуществото); спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:
Производството по гражданското дело е образувано по искане на КПКОНПИ за отнемане на имущество от ответника Н. К. Д. – лицето, срещу което е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), от ответника Н. Ф. Д. – неговата съпруга и срещу останалите ответници – лица по чл. 66 ЗОПДНПИ (отм.), а неговата висящност пред Бургаския апелативен съд е следствие от решение № 208/ 03.12.2019 г. по гр.д. № 682/ 2019 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение.
За да постанови определението за спиране на производството, въззивният съд е приел, че за допустимостта и основателността на исковете, а и за разпределянето на доказателствената тежест по делото са от значение двете преюдициални запитвания по въпроси относно съответствието на ЗОПДНПИ (отм.) с Директива 2014/42/ЕС, отправени до СЕС с определение по гр.д. № 3406/ 2016 г. на Софийски градски съд и с определение по гр.д. № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд. Доколкото по двете преюдициални запитвания са образувани и висящи две дела, въззивният съд е намерил за ненужно отново да сезира СЕС със същите въпроси (чл. 267 ДФЕС; така и чл. 628 ГПК), но е длъжен да спре производството до произнасянето на СЕС по образувани пред него две дела (чл. 631, ал. 1 ГПК). Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициалните запитвания ще породят задължително действие за българския съд (чл. 633 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предметът на проверката по осъществявания инстанционен контрол на въззивното определение в настоящото производство се изчерпва с това, дали друг национален съд е отправил преюдициално запитване до СЕС за съответствието на приложимия по делото закон с разпоредба от правото на Европейския съюз (в случая – направените с двете определения на Софийски градски съд), а ако това е така и пред СЕС е образувано дело, – дали СЕС се е произнесъл по делото. Това изразява и разликата между обжалваното определение и с двете определения съответно по гр.д. № 3406/ 2016 г. и по гр.д. № 407/ 2017 г. на Софийски градски съд, с които производствата са били спрени.
В случая настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорът на първия въпрос е положителен – въпросите за съответствието на приложимия по делото закон ЗОПДНПИ (отм.) с Директива 2014/42/ЕС са включени в предмета на образуваното дело, което въззивният съд е спрял. По двете преюдициални запитвания, направени от Софийски градски съд, пред СЕС са образувани две дела, все още неприключени. Следователно правилен е изводът на въззивният съд, че е излишно повторното да сезира СЕС (чл. 267 ДФЕС, така и чл. 628 ГПК), но е длъжен да спре производството по висящото пред него дело (чл. 631, ал. 1 ГПК), доколкото решенията на СЕС по двете образувани дела ще породят задължително действие за българския съд (чл. 633 ГПК).
Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение КПКОНПИ обосновава със съображения, почерпени от приложимите по делото национални закони – от Закона за изменение и допълнение на ЗПКОНПИ (обн. ДВ бр. 1/ 2019 г.) и от ЗОПДНПИ (отм.) (довод № 1 и 2), от мотивите на решение № 13/ 13.10.2012 г. по конст.д. № 6/ 2012 г. на Конституционния съд (довод № 3) и от Директива 2014/42/ЕС, която според жалбоподателя по настоящото дело не се прилага (довод № 4). Неоснователността на първата група доводи (№ 1 и 2) следва от принципа на примата на правото на Европейския съюз пред националния закон, който (евентуално) му противоречи (чл. 4, ал. 3 КРБ). Неоснователността на втората група доводи (№ 3) следва от същия принцип, който следва от измененията на върховния закон с ДВ 18/ 2005 г., а и от това, че мотивите към конституционното решение не пораждат действието по чл. 14, ал. 6 от Закона за конституционен съд. Неоснователността на последния довод следва от обстоятелството, че след сезирането на СЕС с двете преюдициални запитвания от българския съд (по гр.д. № 3406/ 2016 г. на СГС и по гр.д. № 407/ 2017 г. на СГС) всеки национален съд е длъжен да изчака произнасянето на СЕС по двете дела (чл. 633 ГПК).
В обобщение, настоящият състав е длъжен да потвърди правилното определение на Бургаския апелативен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 679/ 18.12.2019 г. по гр.д. № 430/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.