О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 13.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4098 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Г. Л., чрез процесуалния представител адв. Ю. С., срещу решение № 181 от 24.07.2017г. по в. гр. дело № 258/2017г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 204/24.04.2017г. по гр. д. №41/2017г. на Районен съд – Дупница, с което са отхвърлени исковете на касатора с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване на заповед № РД – 13 – 30/22.11.2016г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Кюстендил за незаконна и за отмяна на извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /намаляване обема на работа/, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител – шофьор” в Регионална здравна инспекция – Кюстендил, и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 544. 62 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2017г. до окончателното й изплащане. С въззивното решение е ангажирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищецът – касатор релевира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 174/10.04.2012 г. по гр. дело № 883/2011 г. на ВКС, IV ГО, според което „въпрос на законност и на съдебен контрол е доколко е налице намаляване на обема на работа, взето ли е решение по надлежен ред от компетентен орган и дали извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление на обема на работа“. Поддържа, че в противоречие с цитираното решение на ВКС и без наличие на решение на компетентния орган за намаляване на обема на работа, въззивният съд е приел, че това задължение на работодателя е изпълнено. Навежда и твърдения за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като моли ВКС да се произнесе по следните въпроси, тъй като това би допринесло за точното прилагане на закона, като се създаде единна практика, която да се следва от съдилищата:1/“Допустимо ли е работодателят да приеме, че е налице намаление на обема на работа за определена длъжност, след като изследваните периоди не са непосредствено преди уволнението, а са отдалечени назад във времето?“; 2/“За да се приеме, че е намалял обемът на работа на шофьорите, обективен критерий ли е само пробегът в километри или трябва да се имат предвид всички дейности, които шофьорът изпълнява по длъжностната характеристика?“ и 3/ „Допустимо ли е да се прекратява трудовото правоотношение на правното основание, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работа със служителите в държавна институция, която има контролни функции, в случая по отношение на здравето на гражданите?“.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – Регионална здравна инспекция – Кюстендил подава писмен отговор в рамките на преклузивния срок, в който излага становище за неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт досежно искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и акцесорния спрямо последния иск по чл. 86 ЗЗД, по отношение на които не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, считано от 15.06.2006г., по което ищецът е заемал длъжност „изпълнител-шофьор” в ответната Регионална здравна инспекция – Кюстендил, назначен по реда на ПМС № 66/1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации; че със заповед № РД – 13 – 16/30.06.2015г. трудовият договор между страните е бил първоначално прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 03.07.2015г., като това уволнение е отменено като незаконно с влязло в сила решение по гр. д. № 1255/2015 г. на РС – Дупница и ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност със заповед № РД-13-29/21.11.2016г. на Директора на РЗИ –Кюстендил, считано от 21.11.2016г.; че с последваща заповед № РД-13-30/22.11.2016г. на Директора на РЗИ –Кюстендил на основание чл.10, във вр. с чл. 9, т. 3 и т. 7, пр. 3 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, и чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ възстановеното трудово правоотношение между страните отново е прекратено; че със Заповед № РД – 11 – 296/18.11.2016г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Кюстендил е определена комисия, която да извърши подбор между петимата служители в ответното РЗИ, които заемат длъжността „изпълнител-шофьор” до 21.11.2016г., като извършеният подбор е обективиран в протокол от 21. 11. 2016г. и съдържа резултатите от извършената преценка по двата законоустановени кретирии /професионална квалификация и ефективност на изпълнение на работата/.
Кюстендилски окръжен съд е счел, че работодателят – ответник е доказал намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ, като от представените графици за движението на автомобилите в РЗИ и от приложените пояснения към графиците с посочени изминати километри е видно, че за периода от първото прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответника от м. 07.2015г. до 08.01.2016г. в сравнение с периода от м. 01.2015г. до м. 07.2015г., т.е. за два шестмесечни периода, е налице намаляване на изминатите километри от заемащите длъжността „изпълнител-шофьор” в размер на 5 206 км.. Приел е за недоказани твърденията на ищеца, че в посочените периоди, сравнени с предходни такива, изминатите разстояния били зависими от отдалечеността на посетените обекти и от работата на служителите, ползващи служебния транспорт. Въззивният съд е намерил, че длъжностните щатни разписания, заповедите и писмата на Министъра на здравеопазването представляват доказателства относно взетото от компетентния орган на ответника решение за намаляване на персонала, поради намаляване обема на работа досежно заеманата от ищеца длъжност.
Окръжният съд е счел за установено също така, че ответникът е извършил законосъобразен подбор между всички лица, заемащи длъжността на ищеца, като комисията, извършваща подбора, е определила съответните оценки по брой точки, мотивирано и при спазване на критериите на чл. 329 от КТ. Приел е за неоснователни твърденията на ищеца, че има по-високо по степен и по вид образование от останалите лица, заемащи неговата длъжност в ответното дружество, тъй като всички служители, заемащи длъжността „изпълнител-шофьор”, са с притежавана по съответни категории правоспособност за управление на служебните автомобили, съответстващо образование и специалност според поставените за заемане на длъжността изисквания и съобразно най-вече вменените трудови функции за длъжността. Подчертал е, че комисията за извършване на подбора е от служители, имащи възприятия от начина на работа на ищеца за дълъг период от време, поради което по отношение на критерия „ниво на изпълнение на работата”, комисията е направила съпоставка не само с предходната година, през която ищецът не е бил на работа поради предходното уволнение. Окръжният съд е посочил и че поведението на служителя досежно спазване на трудовата дисциплина правилно е взето предвид при извършване на процесния подбор, като е ирелевантно, че не е наложено или е заличено дисциплинарно наказание.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 24.07.2017г. по в. гр. дело № 258/2017г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.