О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
гр. София,13.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1522 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №725 от 30.03.2017 г. по в.т.д.№5218/2016 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №1467 от 15.08.2016 г. по т.д.№747/2015 г. на СГС, в частта, с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумата в размер на 299 951.24 лв. без ДДС, представляваща част от сумата от 710 400.31 лв. без ДДС по фактури №30419/31.08.2014 г., №39814/30.09.2014 г., №40288/31.10.2014 г., №40673/30.11.2014 г .и №40869/31.12.2014 г., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати разноски в размер на 24 783.42 лв., като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивния съд.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: За правомощията на [фирма] да коригира без знанието и съгласието на [фирма] прогнозните графици за производство на електрическа енергия, подадени в W. базираната платформа на [фирма] – M. за процесния период.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил частично предявеният от [фирма] /в качеството му на производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство и участник в специална балансираща група с координатор ответника [фирма]/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване че не се дължат начислени от ответника суми за небаланси за периода м.август-м.декември 2014 г., въззивният съд е приел, че в конкретната хипотеза [фирма] /Н./ е страна по две различни правоотношения с [фирма], като участва в две различни качества с различни права и задължения – в качеството си на обществен доставчик /ОД/, възникнало въз основа на договор за продажба на електрическа енергия и в качеството си на координатор на балансираща група, възникнало с оглед сключен между страните договор за участие в специална балансираща група /СБГ/, регламентиращ правата и задълженията на страните, наред със ЗЕ и ПТЕЕ. Мотивирал е, че в качеството си на ОД, след получаване на графиците на крайните снабдители до 17 часа в деня Д-2 /два дни преди деня на производство/, Н. има правомощие по закон /чл.93а, ал.3 от ЗЕ и чл.78, ал.6 от ПТЕЕ/ всеки работен ден до 9,30 часа /ден Д-1/ да определя почасовите количества за следващия ден /Д/ на [фирма] – производител по чл.93а от ЗЕ /на електроенергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия/, при отчитане месечните задължения след актуализирането им и производствените характеристики на неговите агрегати и прогнозни режими на работа. Посочил е, че това правомощие на ОД, следва да бъде упражнено до 9.30 часа в деня Д-1, като на база зададените до 9.30 часа от обществения доставчик количества, производителят е длъжен до 12.00 часа да изготви и изпрати на независимия преносен оператор /Н./ почасови графици за производство, с информация за брутното производство на централата по утвърден образец /PPS file/, съгласно чл.77 ПТЕЕ. Изложил е съображения, че такова задължение за производителя съществува и като участник в СБГ, като следва да изпрати графика на координатора на групата, в деня, предхождащ доставката /Д-1/. Приел е, че тези правила дават възможност на производителите на електрическа енергия, вкл. на [фирма], да планират своята дейност, като предварително имат информация за годишните, месечните и дневните почасови количества за производство, като следва да се има предвид, че ищецът е производител на електроенергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, т.е. производството на електроенергия от изградената топлоелектрическа централа на ищеца е съпътстваща производството на топлинна енергия и произведеното количество е пряко зависимо от количеството на произведената топлинна енергия за всеки период, т.е. представлява функция на общото дневно и месечно количество произведена топлоенергия в зависимост от потреблението. В този смисъл и тъй като от доказателствата по делото е установено, че при изготвяне на прогнозните срочни планове за производство на електроенергия, производителят е отчитал необходимия полезен топлинен товар на енергийната инсталация в съответствие с производствените характеристики на своите агрегати, съдът е достигнал до извод, че след изтичане на сроковете, в които ОД може да определя количества за производство, само оператор на електропреносната мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомяване на производителите и клиентите и то при императивно определените от закона предпоставки /чл.73 от ЗЕ/. Посочил е, че Н. като координатор на СБГ няма законово или договорно правомощие да изменя подадения от производителя като участник в СБГ график, освен ако последният не се е съобразил с определените му от ОД количества, които са задължителни съгласно чл.93а, ал.3 от ЗЕ и чл.78, ал.8 от ПТЕЕ. В този смисъл и тъй като от доказателствата по делото се установява, че в процесния период, Н. не е изпълнявал своите правомощия като ОД и не е подавал на производителя до 9.30 часа в деня Д-1, количествата за производство в деня Д, въззивният съд е намерил, че Н. не е имал правомощие да извършва корекции след 12.00 часа на ден Д-1, в подадените от [фирма] графици за производство на електрическа енергия и то, без да се съобразява с производствените характеристики на неговите агрегати и прогнозни режими на работа /определени са прогнозни количества за производство на електрическа енергия, които обективно не могат да бъдат изпълнени от производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия/. На следващо място въззивният съд е изложил и съображения, че производителят дължи разноски за покриване на небаланси в СБГ, на която е член, само в случай на разлика в подадените от него графици и реалното производство /чл.155, ал.9 ПТЕЕ/, поради и което е постановил, че начислените на ищеца небаланси по издадените от Н. фактури, част от които в размер на сумата 299 951.24 лв. без ДДС, са изчислени върху разликата между заявените за производство от ищеца и коригираните количества от ответника /2 973.260МВтч/, е в нарушение на нормативните изисквания и договора, поради което посочената сума не се дължи от ищеца.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изложените в обжалваното решение мотиви и противно на твърденията на касатора, въззивният съд изрично е приел, че за периода м.08.2014 г. – м.12.2014 г., Н. е имал правомощия едностранно да коригира прогнозните графици на производителите за производство на електрическа енергия, подадени в W. базираната M. платформа на [фирма] – като обществен доставчик, изготвеният от Н. график в Д-1, подаден до производителя до 9.30 часа и указващ количествата за производство в деня Д, е задължителен с оглед разпоредбите на чл.93а, ал.3 от ЗЕ и чл.78, ал.8 от ПТЕЕ, а като координатор на СБГ, Н. е имал правомощия да изменя едностранно подадения от производителя като участник в СБГ график, ако последният не се е съобразил с определените му от ОД количества. От друга страна в решението въпросът за знанието и съгласието на производителя за извършеното от Н. едностранното изменение на графика не е обсъждан, а изводът за липса на правомощия на Н. в конкретния случай да извърши корекция, е направен с оглед възприетия от съда краен срок за подаване на задължителния за производителя график от страна на Н., в който срок такъв график не е бил подаден. В този смисъл поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда /правилността на изводите на въззивния съд за предпоставките, при които може да се коригира графика, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/, още повече че като евентуални доводи за възприетата частична основателност на иска са посочени и: несъобразяване от Н. с производствените характеристики на агрегатите на производителя и прогнозните режими на работа /определените от Н. след срока прогнозни количества за производство на електрическа енергия, обективно не могат да бъдат изпълнени от производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия/ и липса на хипотезата на чл.155, ал.9 от ПТЕЕ, според която производителят дължи разноски за покриване на небаланси в СБГ, на която е член, само в случай на разлика в подадените от него графици и реалното производство.
С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да бъдат обсъждани наведените от касатора селективни основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №725 от 30.03.2017 г. по в.т.д.№5218/2016 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №1467 от 15.08.2016 г. по т.д.№747/2015 г. на СГС, в частта, с която на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумата в размер на 299 951.24 лв. без ДДС, представляваща част от сумата от 710 400.31 лв. без ДДС по фактури №30419/31.08.2014 г., №39814/30.09.2014 г., №40288/31.10.2014 г., №40673/30.11.2014 г .и №40869/31.12.2014 г., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати разноски в размер на 24 783.42 лв., като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивния съд.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.