О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
Гр. София, 15.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2748/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Б. срещу Решение № 1039/6 март 2015 г. на Окръжен съд Благоевград по гр.д.№ 748/2014 г., с което е отменено решението на Благоевградския РС по гр.д.№ 297/2014 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на [фирма] [населено място] за установяване по отношение на [фирма] София, че ищцовото дружество не дължи сумата 15 930,59 лв., представляваща преизчислена електрическа енергия за периода 23 януари 2013 г. – 18 април 2013 г. съгласно Констативен протокол № 1008247 от 18 април 2013 г. за проверка на неточно измерване на електрическа енергия. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретното дело правни въпроси, както следва:
Трябва ли потребител на ел.енергия да заплаща стойността на коригираща фактура при недоказан размер на реално доставената, респективно изразходвана ел.енергия и при неустановен период на доставката;
Следва ли дружеството – доставчик на ел.енергия да докаже виновно поведение – въздействие върху отчитащото потребената енергия устройство, за да предприеме действия по коригиране стойността на доставената енергия за минал период;
Ползва ли се с доказателствена сила констативният протокол, съставен от разпределителното дружество, който не е подписан от представител на потребителя и
Имат ли обратно действие разпоредбите на изменения ЗЕ от 17.7.2012 г., които предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия /по аргумент от чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ /във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ/, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенциите на ДКЕВР.
Касаторът претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на иска срещу [фирма] София.
Ответникът по касация изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Благоевградския окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице промяна в законодателната уредба, съгласно която, ОУ на електроразпределителното дружество трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, допустима в няколко хипотези, между които попадат неправилно или неточно измерена електрическа енергия поради промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗУ.
Законодателят допуска възможността за корекции в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия при установено неправомерно поведение на съконтрахента в нарушение на договора – в случая безспорно установена чрез заключение на съдебно-техническа експертиза промяна на схемата на свързване на електромера чрез допълнително поставено устройство, включено във вторичните вериги в резултат на външно целенасочено неправомерно въздействие в защитената вътрешност на електромера на ищцовото дружество, която води до неправилно отчитане на потребявана ел.енергия. Въззивният съд е приел, че с приемането на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са създадени и правила за преизчисление на потребената ел.енергия – нормативна рамка за прилагане на изчислителни методи, с които да бъде заменено невъзможното фактическо измерване за изминал период при грешно отчетена енергия. В съответствие с констатациите на експертизата за правилно преизчисление на консумираната ел.енергия по реда на чл.48 от ПИКЕЕ за период от 86 дни на обекта на ищеца по действащи за процесния период цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР, Благоевградският окръжен съд е приел, че правилата са спазени и сумата по фактурата съответствува на формулите за изчисление.
Изходът на спора е обусловен от правния извод на съда относно неполагане дължимата грижа от ищеца да осъществи надеждна охрана на измервателния уред, който се намира в помещение за електромерите, отделено с врата, ключ от която държи абонатът. Последният е позволил да се окаже неправомерно въздействие чрез поставяне на чуждо тяло във вътрешността на електромера и промяна на схемата в посока неотчитане на цялото потребено количество ел.енергия, за което носи договорна отговорност.
С оглед на изложеното правният въпрос на касатора в изложението на основанията за допускане на касационен контрол се явява некоректно зададен, тъй като времевият период на доставката е посочен в исковата молба, в представената с нея фактура № [ЕГН]/ 14 януари 2014 г., в констативния протокол от 18 април 2013 г., както и в предложението за корекция до ищеца, и никога не е бил спорен, а доставената ел.енергия е изчислена по правилата и методите за призчисление на грешно отчетена енергия за изминал период, през който е допуснато целенасочено неправомерно въздействие в защитената вътрешност на електромера, формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика не отрича възможността да се реализира отговорност на потребителя при доказано неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване. Задължението на потребителя е за бездействие, поради което тежестта за доказване на неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване е на доставчика на ел.енергия, като в случая са събрани доказателства за осъществено целенасочено въздействие върху електромера – експертизи. Отговор на втория въпрос се съдържа в Решение по т.д.№ 5/2013 г. на първо ТО на ВКС и въззивният съд не се е отклонил от задължителната за него съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Третият правен въпрос – относно доказателствената сила на констативния протокол – не е прецизно формулиран – в процесния случай протоколът е подписан от двама свидетели поради отсъствие на законния представител на търговското дружество-потребител, които не са служители на електроразпределителното дружество и са разпитани като свидетели по делото, а чрез показанията им се установява, че достъп до помещението с електромерите е осигурен именно от ищцовата страна, която единствена разполага с ключ от него, т.е. потребителят е известен за проверката и не е осигурил присъствието на свой представител за участие в нея и подписване на протокола от 18 април 2013 г. Що се отнася до оплакванията на касатора за неправилно възприемане на фактическата обстановка, непълнота на събраните доказателства и повърхностен анализ на същите довели до необосновани изводи на въззивния съд за доказано неправомерно въздействие върху измервателния уред и установяване на фактите, отразени в констативния протокол от 18 април 2013 г., както и до необосновани правни изводи на съда, то тези оплаквания не подлежат на обсъждане в настоящия стадий на производството по дискреция на касационната жалба съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г.
Четвъртият въпрос – досежно темпоралното действие на разпоредбите на изменения Закон за енергетиката, в сила от 17 юли 2012 г. – е неотносим към предмета на спора, въззивното решение не съдържа отговор на въпроса за евентуално обратно действие на изменението на правните норми, тъй като процесният период на преизчисление и констатацията за нарушението, на което се основава корекцията на сметката, следват датата на влизане в сила на изменението на ЗЕ и всички релевантни за спора факти са настъпили след него, поради което не се поставя в обжалвания съдебен акт проблемът за незабавно или обратно действие на сочените в четвъртия правен въпрос норми.
Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК бланкетно и не е изложил съображения защо формулираните от него правни въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както изисква т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК. Същият не е представил и доказателства за противоречиво разрешаване на формулиран от него правен въпрос – влезли в сила решения по т.3 на цитираното ТР № 1/2009 г., поради което следва да се приеме, че не е установил наличието на поддържаните от него допълнителни основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1039/6.3.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 20141200500748/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] София 750 лв. разноски за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: