О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място], 17.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1669/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. П. Д., чрез своята майка и законна представителка С. Т. К., срещу решение №972/13.05.2015 г. постановено по в.гр.д. № 734/2014г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, защото присъденото обезщетение е несправедливо малко. Решението е и необосновано, след като съдът не се е съобразил с доказателствата за степента и характера на причинените телесни увреждания. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, при допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се сочи като съществен материалноправен въпросът за справедливостта на присъденото обезщетение. С допълнителна молба са представени решение № 4865 постановено по гр.дело № 1337/2012г. на СОС и решение от 26.06.2015г. по гр.дело № 8895/2013г. на СГС. Искането е за отмяна на цялото решение на САС и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд, алтернативното искане е за постановяване на решение от ВКС по съществото на предявените искове.
В отговор на касационната жалба [фирма] изразява становище, че наведените доводи за допустимост на касационното обжалване не попадат в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и доколкото разглеждането на жалбата е сведено до размера на обезщетението не би довело до точното прилагане на закона и от там за развитие на правото. Касаторът не сочи кои точно факти не са разгледани от съда, които биха довели до определянето на по-висок размер на обезщетението. Искането е да не се допуска въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване.
С молба вх. № от 2.06.2016г. ВКС е уведомен за промяна на наименованието на ЗД [фирма] на [фирма].
От ЗК [фирма] е депозирана насрещна касационна жалба по чл.287 ГПК, като в нея се поддържа неоснователност на претенцията на К. Д. срещу дружеството за заплащане на причинените й от деликта вреди. Оспорва се основанието на предявените искове. Изложени са доводи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за причинна връзка между поведението на водача на лек автомобил „Пежо 206”, с рег. [рег.номер на МПС] / чията отговорност по застраховка „Гражданска отговорност” е застраховане при дружеството/ и причинените на ищцата увреждания. Искането е за отмяна на решение №972/13.05.2015г., постановено по в.гр.д. №734/2014г. на САС и отхвърляне на обективно съединените искове срещу дружеството.
В писмен отговор на насрещната касационна жалба на ЗД [фирма] застрахователят [фирма] застъпва становище, че формулираните от касатора въпроси не могат да бъдат определени като правни по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото са относими към правилността на решението. Искането е жалбата да не бъде уважена.
Третото лице помагач Б. Е. Ц. не представя отговор на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното. Касационната жалба на К. П. Д., подадена от майка й в качеството й на законен представител, и насрещната касационна жалба на ЗД [фирма] са редовни – подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Насрещната касационна жалба на [фирма], съгласно разпоредбата на чл.287, ал.2 и ал.4 ГПК, подлежи на разглеждане само, ако бъде допуснато до касационно обжалване решението на САС по касационната жалба на К. Д.. Съгласно чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
С обжалваното решение е обезсилено решението на Софийския окръжен съд, постановено по т.д. № 157/2012г. в частта, с която са отхвърлени предявените обективно и субективно съединени от К. П. Д. искове по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу ЗК [фирма] и ЗД „Х. Застраховане” за солидарното им осъждане, както и за самостоятелното осъждане на ЗД [фирма]. С касационната жалба е поискана цялостна отмяна на въззивното решение, но тъй като в жалбата и в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени доводи за неправилност и посочени основания за селектиране на касационната жалба, въззивното решение в тази обжалвана част, не се допуска до касационно обжалванено.
С решението на САС, застрахователното дружество [фирма] е осъдено да заплати на К. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 180 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2012г. до изпълнение на главницата. Отхвърлен е искът за разликата над 180 000 лв. до 300 000лв. За да уважи прекият иск на ищцата по чл.226, ал.1 КЗ частично, Софийският апелативен съд е приел за установено съществуването, към датата на настъпване на застрахователното събитие, на валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил „Пежо” със застраховател [фирма], управляван от Б. Е. Ц.. След кредитиране на заключението на автотехническата експертиза, въззивният съд е приел за установен механизмът на ПТП и вината на водачите лек автомобил м.”Пежо” и на микробус м. „Форд Транзит”. Счетено, че превес в съпричиняването на автотранспортното произшествие, респ. на увреждането на ищцата, има водачът на автомобила м.”Пежо”, който се е движил с висока скорост от 120 км.ч. и с това е поел риск да не може да извърши спасителна маневра при поява на внезапно препятствие по пътя или при техническа неизправност на собствения си автомобил. Вината на водача на микробус „Форд” се изразява в предприемане на маневра изпреварване, без да се увери, че маневрата няма да застраши други участници в движението. Съотношението на съпричиняване на вредоносния резултат, според САС, е 2/6 за водача на автомобила „Форд” и 3/6 за водача на автомобила „Пежо”. Съдът е възприел заключението на медицинската експертиза, че ако пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, той не би позволил излитането й от купето на автомобила и вероятно причинената черепно-мозъчна травма би била друга. Травмите от ПТП/ тогава ищцата е била на 13години/ са я довели до състояние на кома, настъпило е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота й. След 2-3 седмици от състояние на „кома” ищцата е изпаднала в състояние на „будна кома”. Вследствие на това състояние, е настъпил процес на дегенериране на нервните структури и пътища. Липсва целенасочен волеви отговор на различни дразнители, пострадалата не проявява разбиране и не отговоря при словесен контакт, не се контролират тазовите резервоари. Ищцата може да разбира само някои въпроси и отговорът е чрез мимика или проследяване с поглед. Неподвижното състояние на пострадалата изисква постоянна рехабилитация, постоянни грижи за кожата, за да се избегне появата на декубитални рани от залежаването, добро хранене и хидратиране. Експертите са се обединили около неблагоприятна прогноза за траен неврологичен дефицит с тежка инвалидизация, без възможност за възстановяване на състоянието на ищцата преди катастрофата. Отчетено е, че вродената идиопатичната сколиоза не е съпричинила това й състояние, обратното заболяването се е влошило от принудителното обездвижване. Ищцата не може да води живота, който е водила или е могла да води преди увреждането от катастрофата, отчетено е невъзможност за водене на социални контакти и развитие. Отчитайки характера на причинените вреди и състоянието й, съдът е приел, че сумата от 360 000 лв. е справедлив еквивалент на страданията на пострадалата. След като е съобразил съпричиняването на ищцата -1/6 и на водачите на автомобилите, виновни за ПТП, при което е получила ищцата уврежданията, САС е уважил искът срещу ЗД [фирма] за неимуществени вреди в размер на 180 000лв.
По основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Независимо, че въпросът за определяне на справедливо обезщетение е релевантен за спора, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касаторката не обосновава допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – материалноправният въпрос да е от значение „за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”, така както е разяснено в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото тълкуване от ОСГТК на разпоредбата на закона, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основание за допускане до касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В конкретния случай касаторът не обосновава необходимост за промяна на създадената задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.52 ЗЗД, намерила израз в Постановление №4/68 на Пленума на ВС, както и в решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Позоваването само на закона не е достатъчно да бъде обоснован извод за допускане на касационно обжалване решението на въззивен съд в тази обжалвана част. Представените от касаторката съдебни решения на СГС не се обсъждат, тъй като няма отбелязване да са влезли в сила, поради което не формират съдебна практика, съгласно дадените в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
От ответниците по касационната жалба се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. За изготвените отговори на касационната жалба на Д. такова ще следва да бъде заплатено на ЗД [фирма], с ново наименование [фирма] в размер на 200лв., на основание чл.2525 от Наредбата за плащането на правна помощ. На [фирма] не се присъжда юрисконсултско възнаграждение с оглед на приложението на чл.287, ал.4 ГПК.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 972/13.5.2015 г., постановено по в.гр. д. №734/2014 г. на Софийския апелативен съд, втори състав.
ОСЪЖДА К. П. Д., чрез своята майка и законна представителка С. Т. К., да заплати на ЗД [фирма], с ново наименование [фирма] юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: