ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. София, 17.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 776 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Б. И. срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд, с което са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът не изразява становище.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел изложените към него мотиви по реда на чл. 272 ГПК. Изложил е и самостоятелни мотиви по направените във въззивната жалба оплаквания, като е намерил същите за неоснователни. Приел е за установено въз основа на заключението на икономическата експертиза и допълнително събраните във въззивното производство писмени доказателства, че не е налице извършено в периода на действие на договора едностранно увеличение на приложимия лихвен процент – обратно на твърденията на ответника, с които са обосновани съответни възражения за нищожност на договорни клаузи като неравноправни и за платени в повече от дължимото лихви, също намерени за неоснователни предвид липсата на едностранно изменение на лихвата в конкретния случай.
Във връзка с експертното заключение съдът отново (в допълнение към съображенията, изложени в определението по чл. 267 ГПК и в съдебното заседание) е приел, че не са били налице основания за допускане (както в първоинстанционното, така и във въззивното производство) на повторна икономическа експертиза съгласно чл. 201 ГПК поради това, че изслушаното заключение е пълно и ясно и не възникват съмнения в правилността му, а заявеното от ответника оспорване на същото не може да бъде само по себе си основание за допускане ва повторна експертиза, след като не е подкрепено от доводи за непълнота, неяснота или необоснованост на заключението.
За неоснователни въззивният съд е намерил и предявените срещу вземанията за лихва възражения за погасителна давност, като е приел, че е налице прекъсване на давността с предприети от ищеца изпълнителни действия в рамките на изпълнително производство, образувано във връзка с предходно заповедно производство между страните, макар и изпълнителният лист да е бил обезсилен поради отхвърляне на предявените по реда на чл. 422 искове поради неизискуемост на вземанията.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК без изложение на собствени фактически и правни изводи, неправилния отказ да бъде допусната повторна икономическа експертиза, съобразяването на писмени доказателства, неправилно приети във въззивното производство, доколкото ищецът е разполагал с възможността да ги представи пред първата инстанция и съобразяването на обстоятелства, които не са били своевременно въведени от страните. Изложени са и оплаквания относно правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд във връзка с необходимостта от уведомяване на ответника за „връщане на кредита в редовност“, извършено от ищеца след влизане в сила на решението, отхвърлящо поради неизискуемост предходните искове по чл. 422 ГПК, относно доказаността на претендираните с част от исковете заемни такси и относно погасителната давност.
Независимо от подробните оплаквания в жалбата, допускането на касационно обжалване се обосновава само с въпроси, свързани с отказа на въззивния съд да допусне поисканата повторна експертиза. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно произнасяне на въззивния съд в противоречие с касационната практика по въпросите:
– представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд недопускането на повторна експертиза в разширен състав, искането за което е направено с въззивната жалба по повод оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на същото искане;
– искането за назначаване на повторна експертиза, извършено в срок, следва ли да бъде аргументирано по особен ред от оспорващия заключението или за допускането на повторна експертиза достатъчни условия са разпитът на вещото лице и заявеното от страната оспорване, и
– липсата на аргументация при оспорването представлява ли основание за отказ да се допусне повторна експертиза.
Сочи се противоречие с касационната практика, изразена в цитираните от жалбоподателя решения на ВКС.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Независимо от различната си формулировка поставените в изложението въпроси се свеждат до един: при оспорване на експертно заключение длъжна ли е оспорващата страна да обоснове оспорването си със съответни доводи за необоснованост или неправилност на заключението като условие за допускането на повторна експертиза.
Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е от значение за процесуалната законосъобразност на установяването на част от релевантните за спора факти (спорното едностранно увеличение на прилагания лихвен процент).
Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На първо място, по обсъждания въпрос въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя касационна практика поради неотносимостта на същата. Така решението по гр. д. № 1332/2010 г. разглежда задължението на въззивния съд за мотивиране на въззивното решение във връзка с чл. 272 ГПК, по приложението на чл. 266 вр. чл. 146 ГПК във връзка с доклада по делото и по материалноправни въпроси по чл. 17а ЗППДОП. Решението по гр. д. № 1619/2013 г. също разглежда задължението на въззивния съд за излагане на самостоятелни мотиви по съществото на спора. Същият въпрос се разглежда и в решението по гр. д. № 1413/2009 г. Следователно цитираната от жалбоподателя касационна практика не може да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения процесуален въпрос.
Следва освен това да се посочи, че по въпроса е налице практика на касационната инстанция (напр. гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г. о.), съгласно която при оспорване на експертното заключение страните трябва да мотивират възраженията и исканията си, а независимо от изложените аргументи правомощие на съда е да прецени дали искането за повторна или допълнителна експертиза е основателно. С тази практика въззивното решение е съобразено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2763/26.11.2018 г. по гр. д. № 2032/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: