Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.София, 20 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 481/2008 година
Делото във ВКС е образувано на основание чл.351, ал.5 НПК по жалба от името на граждански ответник срещу разпореждането на съдия от Софийския апелативен съд за връщане на друга (касационна) жалба от същата страна срещу въззивно решение на съда.
Обжалваното разпореждане е постановено на 1 юли 2008 год. по внохд № 451/2008 год. и се основава на чл.351, ал.4, т.2 НПК – касационната жалба е върната, защото гражданският ответник по делото не е в конкретния случай „лице, което има право на жалба”.
Жалбата срещу това разпореждане оспорва неговата правилност с доводи, че ако гражданският ответник „О”ЕООД-София не е подал преди това въззивна жалба срещу потвърдената от апелативния съд присъда на Градския съд, то се дължи на нарушените му процесуални права в първата инстанция; иска се отмяната на разпореждането.
Прокурорът в касационната инстанция е изразил становище в подкрепа на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд намери разпореждането за правилно, макар и не по всички съображения, изложени в него или в негова подкрепа.
Правилно е прието, че касационната жалба не е подадена от лице, което има право на такава жалба, тъй като гражданският ответник не е обжалвал преди това по въззивен ред акта на първата инстанция (за подробности вж. опр. № 385/2006 год.-І, Бюл. 5/07).
Защо (по каква причина) гражданският ответник не е обжалвал преди това и по въззивен ред акта на първата инстанция, е въпрос, който няма отношение към допустимостта на касационната жалба. Пропускът да бъде подадена въззивна жалба се дължи при всички случаи в крайна сметка на пропускане и на срока за обжалване, и затова дали пропускането му се дължи на уважителна или неуважителна причина подлежи на преценка единствено в производството за възстановяване на срок (чл.186 НПК).
Сегашното производство на свой ред не би могло да бъде трансформирано в такова за възстановяване на срок, защото молбата за неговото възстановяване (за каквато би могла да бъде сметната недопустимата иначе касационна жалба) е подадена след изтичането на 7-дневния срок по чл.186, ал.2 НПК, а пък възстановяването на последния срок би трябвало да бъде обсъждано евентуално в отделно производство по чл.186 НПК; такова, от друга страна, едва ли има смисъл да бъде провеждано, ако се приеме, че е недопустимо постановяването по едно дело на повече въззивни решения.
Ръководен от всичко изложено, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 1 юли 2008 год. по внохд № 451/2008 год. на Софийския апелативен съд за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение по делото, подадена от името на гражданския ответник „О”ЕООД-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: