О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 20.02.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4678 по описа за 2019 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. С., чрез адвокат Р. Г., срещу въззивно решение № 2123/07.08.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5393/2018 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния размер на претенцията от 30 000 лв., компенсаторната лихва, считано от 13.04.2014 г. върху отхвърлената част от главницата, до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като по същество излага съображение за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗД. Иска отмяна на съдебния акт в посочената част и уважаване на исковете за главница и лихва в пълен размер.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд, като изменил решение №5841/11.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 14389/2016, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение на С. П. С. в размер на 3000 лв. за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно с компенсаторна лихва, считано от 13.03.2014 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и 176,67 лв. съдебноделоводни разноски, сторени в първа инстанция. Отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3000 лв. до 30 000 лв. и компенсаторната лихва върху отхвърлената част.
За да постанови този резултат, въззивният установил, че с постановление на СГП от 13.05.2009 г. е образувано досъдебно производство (ДП) № 66/2009г. по описа на ГД “Национална полиция“. С постановление за привличане на обвиняем от 05. 05. 2010 г. на С. С. е повдигнато обвинение по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл .26, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 НК, в качеството му на председател на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД в съучастие с други длъжностни лица, също членове на СД. На 06. 03. 2012 г. е внесен обвинителен акт срещу всички обвиняеми. С протоколно определение от 20. 06. 2012 г. съдът е прекратил съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. След проведено допълнително разследване, с постановление от 24. 02. 2014 г. СГП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, прекратява досъдебното производство по отношение на всички обвиняеми и отменя взетите по отношение на тях мерки за неотклонение „подписка“. Общата продължителност на наказателното производство е 3 години, 11 месеца и 8 дни.
Съдът, също така, установил, че на ищеца С., по същото време, са повдигнати обвинения по още общо осем други наказателни производства в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК (безстопанственост), вр. чл. 20, ал. 2 НК. Четири от тях са прекратени съответно на 01. 12. 2012 г., 16. 12. 2013 г., 16. 11. 2012 г. и 08. 10. 2013 г. Други две от тези наказателни производства са приключили с влезли в сила оправдателни присъди, постановени съответно по н.о.х.д. № 2440/2010 г. и 2560/2010 г. на СГС, а последните две от наказателните производства са още висящи и не са приключили. Съдът установил още, че освен посочените осем дела, срещу ищеца е имало образувано и още едно наказателно производство по н.о.х.д.№ 3467/2008 г. по описа на СГС, за обезщетение на вредите от което той е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди.
Съдът приел, че търпените в исковия период от време неимуществени вреди са резултат от множество наказателни производства, като по настоящото дело следва да се определи обезщетението, дължимо само във връзка с процесното обвинение.
Съдът намерил за недоказани по надлежен ред твърденията на С., че имено поради воденото срещу него и описано в исковата молба наказателно производство, той се е разболял от диабет, а съпругата му е заболяла и оперирана от онкологично заболяване, че той е придобил и е могъл да упражнява право на лов и е имал разрешение за закупуване и съхранение на ловно оръжие.
Съдът изрично посочил кои обстоятелства, за които някои от свидетелите сочат, са извън предмета на делото – те имат отношение към евентуални увреждания извън обичайните в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и не са включени като фактически твърдения в исковата молба, по тях не е развито двустранно производство по връчване на искова молба и подаване на отговор, съответно няма указания на съда в проектодоклад и окончателен доклад по делото.
Съдът установил, че С. не е бил осъждан, бил е на 56 години, когато е прекратено наказателното производство, а минималната работна заплата в страната по същото време е в размер на 340 лв.
Съдът намерил, че С. е търпял негативни преживявания, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх, притеснение и изолираност. Направил заключение, че е осъществен фактически състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и държавата, чрез Прокуратурата на РБ дължи на пострадалия обезщетение. Конкретният размер на същото определил, като съобразил вида и тежестта престъплението по повдигнатото обвинение; продължителността на воденото наказателно производство, което е било прекратено; взетата мярка за процесуална принуда „подписка“; установените негативни преживявания на ищеца от повдигнатото му обвинение; личността и възрастта на С.; обществено-икономическите условия на живот в страната, като база.
Касаторът С. С. обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: длъжен ли е съдът да прецени всички, относими за справедливото обезщетение, установени по делото, обстоятелства и да определи на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Поддържа противоречие с Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по т.д. №3/2004, ОСГК, ВКС, решение № 300 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 527/2015 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о.; решение № 341 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2011 г., ІV г.о.; решение по гр.д. №1257/2011 г. на ВКС, II г.о.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото, но не се установява поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК не разглеждат повдигнатите въпроси, а и са постановени по тълкуване на норми от отменения ГПК от 1952 г.
Цитираното от касатора „решение по гр.д. №1257/2011 г. на ВКС, II г.о.“ не съществува – такова не е представено към изложението а при служебна справка се установи, че дело с посочения номер не е образувано в никое от четирите отделения на Гражданска колегия на ВКС.
Не се установява и поддържаното противоречие с другите посочени от касатора съдебни актове. Въззивният съд в съответствие с възприетото в тях разрешение, както и трайната практика на ВКС, намерила израз в множество други решения по чл. 290 ГПК, е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими обстоятелства по приложението на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението е определен по справедливост, а тя правилно е свързана от съда с преценката на конкретните, въведени по надлежен ред и в срок фактически твърдения, чието обективно настъпване е установено по делото и които в конкретния случай носят обективни характеристики за реално причинените на С. морални вреди по повод процесното обвинение в извършване на престъпление, а още в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата му.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Съдът служебно не установи и наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2123/07.08.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5393/2018 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния размер на претенцията от 30 000 лв., компенсаторната лихва, считано от 13.04.2014 г. върху отхвърлената част от главницата, до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: