О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 20.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2324 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. „Х.”, [населено място], чрез адвокатите Д. Б. и З. Н. от САК, обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 12.12.2013 год. по гр. д. № 2809/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.11.2012 год. по гр. д. № 22095/2011 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касатора, че П. М. Т., С. М. Т., Н. М. Й., А. С. С. и В. С. Й. са собственици на основание земеделска реституция по решение № 54-РЗ от 4.08.2010 год. на ОбСЗ – Н. И. на недвижим имот с площ 2 530 кв. м., представляващ реална част от УПИ ІV – за местна и кооперативна промишленост, в кв. 7 по регулационния план на м. „В. р. – и.” от 1998 год., при описаните граници, обозначена с б. б. А-Д-Е-Ж-Г-А на скицата към заключението на експертизата на л. 76 от първоинстанционното производство и кооперацията е осъдена да им предадане владението върху този имот.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдебна практика.
Ищците, чрез адв. Д., в представения писмен отговор считат касационната жалба за недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално неоснователна. Поддържат и становище за липса на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, с оглед критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно горната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Цената на предявения при действието на ГПК /ДВ бр. 59/2007 год., в сила от 1.03.2008 год./ се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 с. з. от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право и се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК. Исковата молба е постъпила на 25.05.2011 год. и в нея е посочена цена на иска в размер на 1 000 лв. Видно от удостоверението на С. община, приложена на л. 36 от първоинстанционното производство, данъчната оценка на спорния имот е в размер на 1 240 лв. и в този смисъл е уточнена цената на предявения иск в допълнителната молба на ищците от 11.07.2011 год. Въпросът за цената на иска не е повдиган в първото по делото заседание, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Поради това обстоятелство въззивното решение е постановено по иск, чиято цена е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е изключено от касационен контрол. Касационното производство е недопустимо и като такова следва да се прекрати, като касационната жалба се остави без разглеждане, а с оглед този изход касаторът следва да понесе направените от ответниците по касация разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. по представения договор за правна защита и съдействие. С оглед на това и безпредметно се явява произнасянето по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. „Х.”, [населено място], чрез пълномощниците й адв. Д. Б. и З. Н. от САК, против решението от 12.12.2013 год. по гр. д. № 2809/2013 год. на Софийски градски съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2324/2014 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда Т. „Х.” [населено място] да заплати на П. М. Т., С. М. Т., Н. М. Й., А. С. С. и В. С. Й. направените по делото разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: