3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
гр. София, 21.02.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №993/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Х. И. К. ЕГН: [ЕГН] в качеството на [фирма]-гр.София срещу решение от 29.04.2010 г. на СГС, ВК, 2-Б състав по гр.д. №10 667/2009 г., с което е оставено в сила решение от 16.06.2009 г. на СРС, 43 състав постановено по гр.д. № 23 656/08 на Софийския районен съд по гр.д. № 23 656/2008 г. , с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-София за реално изпълнение на поетите от дружеството задължения по договори за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа сключени на 18.06.2006 г. и на 21.11.2006 г. и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 6 500 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи обжо разпоредбата на чл.280 ал.1от ГПК, без да посочи и приложи съответните съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в писмен отговор на касационната жалба за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за реално изпълнение на поетите от дружеството задължения по договори за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 6 500 лева. Същият е установил наличието на сочените от ищеца договорни отношения с ответното дружество [фирма]-София основани на два договора за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа сключени на 18.06.2006 г. и на 21.11.2006 г., по силата, на които ответникът е поел задълженията по тях да осъществи реално присъединяването към ел.разпределителната мрежа на къща и автосервиз в[населено място], [улица] Б срещу задължението на ищеца да заплати договорената цена за това, което е изпълнено изцяло от негова страна. Решаващият състав е преценил, че съгласно уговорките в договорите/ т.4/ условие за монтирането на съответните съоръжения необходими за реалното присъединяване на двата обекта към електроразпределителната мрежа от ответното дружество е наличието на издадено строително разрешение за тези обекти. Изпълнението на това условие не зависи от волята на ответника-изпълнител, с оглед на което и при несбъдването му не е настъпила изискуемостта на неговите задължения по осъществяване монтирането на съответните съоръжения необходими за реалното присъединяване на двата обекта към електроразпределителната мрежа, поради което и искът за реално изпълнение, така както и акцесорният за обезщетение за забава се явяват неоснователни.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.Прилага казуална практика по осъществяване по принцип на договорната отговорност, която е несъотносима към конкретния правен спор. Последното се отнася и до приложеното ТР №30 от 17.06.1981 г. по гр.д. №2/1981 ОСГК на ВС касаещо договорите за издръжка и гледане в полза на трето лице.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за необоснованост на горните изводи на съда. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.04.2010 г. на СГС, ВК, 2-Б състав по гр.д. №10 667/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.