О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 21.02.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2743 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2324 от 11.05.2017 г., подадена от Д. Г. К. чрез пълномощника Д. Е. К., неин съпруг, приподписана от адвокат Л. В. – К. от АК – М. против въззивно решение № 112 от 30.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 88/2017 г. на ОС – Враца. С него е потвърдено решение № 299 от 21.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 1421/2015 г. на РС – Козлодуй, ГК, І-ви състав, с което е допусната съдебна делба между Г. П. П. и Д. Г. К. при квоти по 1/2 идеална част за всяка от тях по отношение на недвижим имот (жилище с площ 58,48 кв.м.) с идентификатор 37798.512.261.1.15 по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 15 в сграда № 1, разположена в ПИ № 37798.512.261, ниво 1, заедно с прилежащите мазе с площ 4 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация Г. П. П. е подала отговор чрез адвокат М. С. от АК – В., като възразява срещу допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е съобразил, че с въззивната жалба са заявени оплаквания за нищожност на решение № 299 от 21.12.2016 г. по гр.д.№ 1421/2015 г. на РС – Козлодуй, както и искане да бъде „обезсилено гр.д.№ 1421/2015 г. на РС – гр. Козлодуй” и делото да бъде прекратено като порочно и недопустимо. Окръжният съд не е констатирал наличието на основания за прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно или за обезсилване на съдебния акт. При отсъствието на конкретни оплаквания за неправилност на решението на РС, с оглед изявлението, че се поддържат въведените в писмения отговор по чл. 131 ГПК възражения, въззивният съд се е занимал със съществото на спора по предявения от Г. П. П. иск за делба. При условията на чл. 272 ГПК е приел за установено, че процесният апартамент е придобит в режим на СИО между ответницата по иска (сега – касатор) Д. Г. К. и съпруга й Д. Е. К.. За задължения на съпруга Д. Е. К. по ч.гр.д.№ 345/2013 г. на РС – гр. Козлодуй срещу него е издаден изпълнителен лист и по искане на кредитора е образувано изп.д.№ 976/2013 г. на ЧСИ В.Й.. Изпълнението е насочено върху апартамента, като в резултат от проведена публична продан, с постановление за възлагане от 10.06.2015 г. (влязло в сила на 08.07.2015 г.) на Г. П. П. е възложена 1/2 ид. част от имота. С отговора по чл. 131 ГПК Д. Г. К. оспорила основателността на предявения иск (без да излага конкретни доводи по подлежащите на разрешаване съобразно чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК въпроси), както и автентичността, достоверността на датата и съдържанието на постановлението за възлагане на апартамента, на удостоверението за данъчна оценка на апартамента (издадено от община [населено място]) и схемата на имота (издадена от СГКК – [населено място]), както и молбата за вписване на исковата молба за делба и е заявила искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Такова е проведено от РС – Козлодуй и доколкото се касае за официални документи, тежестта на доказване на оспорването е за оспорващата страна. Пред РС оспорващата страна (настоящата касаторка) не е представила доказателства, които по какъвто и да било начин да разколебават обвързващата доказателствена сила на оспорените официални документи. По същество е прието, че влязлото в сила постановление за възлагане легитимира Г. П. П. като собственик на притежаваната от съпруга-длъжник 1/2 ид.част от имота, а другата половина е притежание на Д. Г. К. с оглед прекратената СИО относно имота.
В представеното от касаторката изложение на касационните основания се претендира допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и се поддържа, че гр.д.№ 1421/2015 г. на РС – гр. Козлодуй е образувано в нарушение на диспозитивното начало, установено с чл. 6 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
На първо място, с оглед позоваването на произнасяне в противоречие с чл. 6 ГПК, съдът следва да съобрази дали не е налице основанието за допускане, разяснено с т. 1 от ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Касаторката поддържа, че производството по гр.д.№ 1421/2015 г. на РС – гр. Козлодуй е образувано недопустимо, но данните по делото сочат противното. В съответствие с чл. 6 ГПК съдебното производство е започнало по молба на заинтересованата страна, упражняваща своето право на делба съгласно чл. 34 ЗС. Съдът е сезиран с редовна искова молба, отговаряща на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК; изхожда от надлежна страна и е насочена срещу легитимирано да отговаря по претенцията лице, като не са налице процесуални пречки за произнасяне по претенцията. Процесуалните действия, касаещи вписването на исковата молба, по правило нямат отношение към редовното възникване на процесуалното правоотношение (така – т. 1 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК), поради което евентуалната нередовност на същите не е пречка за разглеждане на делото. В случая, обаче, и нередовност по смисъла на т. 3 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК не е налице, доколкото на титулната страница на исковата молба ясно личи отбелязването за извършеното от Служба по вписванията – [населено място] вписване съгласно чл. 114 ЗС. В обобщение – в резултат от извършената от касационния съд служебна проверка не се установява правото на иск в случая да е упражнено ненадлежно, съответно – не е налице основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на атакувания акт.
На следващо място – както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката преповтаря за пореден път становището си за неистинност на представени от насрещната страна документи, включително легитимиращото Г. П. П. като собственик постановление за възлагане. Отсъстват формулирани правни въпроси, които съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК формират общото основание за допускане на обжалването. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно питане касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска, без да се изследва дали е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, които намират проявление само в контекста на конкретно поставен относим към изхода на спора правен проблем.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторката следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 1 000 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат съгласно ДПЗС от 17.06.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 30.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 88/2017 г. на ОС – Враца.
ОСЪЖДА Д. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П. сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: