6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 22.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4624/0215 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 390 от 26.06.2015 г. по в.гр.д. № 451/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 420 от 01.12.2014 г. по гр.д. № 1045 по описа на Велинградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], с трето лице- помагач „ Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД със седалище [населено място], против Г. Н. К., И. С. К., В. П. К., Ц. Б. К., В. Х. К., Х. Ц. Ш., С. Ц. Ш., М. Х. Г., с трето лице- помагач Г. А. Г., искове с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че към момента на одобряване на кадастъра през 1995 г. е извършено грешно попълване на кадастралната карта, като част от УПИ І- „За почивен дом” в кв. 55 по плана на [населено място], целият с площ 16 500 кв.м, собственост на ищеца, е заснета като имот на ответниците с пл.№ 6505 с площ 2 000 кв.м, както и да се признае за установено по отношение на ответниците, че част от УПИ І- „За почивен дом” в кв. 55 по плана на [населено място], съставляваща имот пл.№ 6505 с площ 2000 кв.м, към момента на одобряване на кадастралния план през 1995 г. е бил собственост на [фирма], а не на ответниците. С въззивното решение е потвърдено и определение № 126 от 09.02.2015 г. по гр.д. № 1045/2010 г. на Велинградския районен съд, с на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на Г. Н. К. и И. С. К. разноски по делото в размер на 1 500 лв. С въззивното решение [фирма] е осъдено да заплати на Г. К. и И. К. разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 лв.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма], представлявано от управителя А. С. М., чрез адв. С. Ц.. В жалбата са изложени подробно оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. К. подържа, че въззивният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът не е бил собственик на процесния недвижим имот към момента на попълване на кадастралната основа с имота на ответниците, без да изследва принадлежността на правото на собственост към патримониума на неговия праводател. На следващо място, въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 45/2009 г. и по отношение на ответници по настоящото дело, които не са били страна в производството по приключилото с влязло в сила решение дело. Твърди, че съдът не е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, поради което е направил необосновани и незаконосъобразни изводи по спора.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- Активно легитимирано ли е да води иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ онова лице, което притежава правото на собственост към момента на образуване на делото в случаите, когато същото все още не е било придобило правото на собственост към конкретния минал момент- този на одобряване на действащия регулационен план; Допустимо ли е това лице да доказва иска си и да защитава правото си на собственост, позовавайки се и установявайки по безспорен начин притежанието на собствеността в патримониума на своя праводател, респ. на неговия праводател към релевантния минал момент; Допустимо ли е предявен иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ да бъде отхвърлен само и единствено поради това, че ищецът е придобил правото на собственост върху недвижимия имот след меродавния за иска минал момент, без да бъде изследвана собствеността върху имота назад във времето, както е посочено от ищеца в исковата молба. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за задължението на въззивната инстанция да даде указания за релевантните за спора факти и разпределението на тежестта за доказването им, когато в извършения от първата инстанция доклад на страните са били дадени неточни указания в тази насока, както и по въпроса за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните. Наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК се обосновава с твърдение за противоречиво разрешаване на въпроса за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. С. К. и Г. Н. К. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 2355А от 28.04.1995 г. на Поземлена комисия- [населено място] на наследниците на С. М. К. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху една нива с площ 2.000 дка в строителните граници на града, м. „Ленища”. В това решение възстановеният имот не е индивидуализиран чрез посочване на неговите граници. Решението е постановено след като с влязло в сила решение по гр.д. № 575/94 г. на Велинградския районен съд наследниците на И. К. са установили по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото си на възстановяване на собствеността върху нива от 1.6 дка в м.”Ленища”/ П. камък/ при съседи: И. Д., А. Ч. и Г. Т..
Установено е също, че с решение по гр.д. № 955/1994 г. на Пазарджишкия окръжен съд в производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., е отменен отказ за отмяна на отчуждаването на имот пл.№ 261 в кв. 55 по плана на [населено място] от 1957 г., отменено е отчуждаването и е възстановено правото на собственост върху този имот на наследниците на А. Ч..
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, която е установила, че в разписния лист към плана на [населено място] от 1957 г. като собственик на имот пл.№ 261 е записан А./ А./ Ч.. Според вещото лице като собственик на 1 350 кв.м от имота по- късно бил записан и С. К.. Имот с пл.№ 261 е бил с незатворени имотни граници, поради което не може да се определи неговата площ.
Със заповед № 929 от 29.11.1995 г. на Кмета на [община] е одобрено попълването на кадастралния план с нови имоти пл.№ 6205, записана на името на наследници на С. К., и имот пл.№ 6525, записан на името на наследници на А. Ч.. Двата имота са съседни и попадат в границите на парцел № І- „За почивен дом” в кв. 55 по плана на града. Съставеният акт за установяване на непълноти и и грешки в действащия към този момент кадастрален план, одобрен през 1983 г., е подписан от наследниците на А. Ч. като заявители и от наследниците на С. К. като заинтересовани лица.
С нотариален акт № 287, т.ІІ, дело № 344/2001 г. ищецът [фирма] е закупил от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД недвижим имот, съставляващ парцел І- „За почивен дом” в кв. 55 по плана на [населено място], целия с площ 16 500 кв.м, ведно с построения в южната част на имота почивен дом „Чайка”.
С влязло в сила решение по в.гр.д.№ 45/2009 г на Пазарджишкия окръжен съд е отхвърлен предявен от [фирма] против И. С. К. установителен иск за собственост на УПИ ХХІV- 6505 с площ 2000 кв.м по плана на [населено място], одобрен през 2005 г.
С предявения иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ редакция преди изменението в ДВ бр. 49/2014 г./ /, предмет на настоящото дело, ищецът [фирма] цели да установи правото си на собственост върху новообразуван имот пл.№ 6505 към момента на попълване на кадастралния план – 29.11.1995 г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за неоснователен довода на ищеца, че решението на ПК- В., от което черпят права ответниците – наследници на С. И. К., не е произвело рестутиционно действие, тъй в него възстановеният имот не е бил надлежно индивидуализиран съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му. Съдът е приел, че макар в решението да не са посочени границите на възстановения имот, фактическият състав на реституцията е завършен най – късно с нанасянето на имот пл.№ 6505 в кадастралния план през 1995 г. От този момент имотът е излязъл от патримониума на държавата и тя не е могла да се разпореди с него в полза на ищеца през 2001 г. На следващо място е приел, че ищецът е закупил парцел І през 2001 г., поради което и само на това основание не може да се легитимира като собственик на процесния имот пл.№ 6505 към момента на попълването на кадастралния план през 1995 г.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, касаещи активната легитимация на лица, придобили недвижим имот след одобряване на кадастралния план, като предпоставка за уважаване на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ за установяване непълноти и грешки в него. В случая тези въпроси не са обуславящи изхода на делото, тъй като обстоятелството, че към 29.11.1995 г., когато е попълнен кадастралния план, касаторът не е бил собственик на имота, е посочено от въззивния съд като допълнително съображение за отхвърляне на предявения иск. Правата на праводателя на ищеца, придобити върху процесния имот преди влизане в сила на решението на поземлената комисия за възстановяването му в стари реални граници, не са били спорни по делото, но с факта на реституиране на имота на бившите собственици те биха се прекратили, доколкото ЗСПЗЗ не предвижда запазване на вещните правата на трети лица върху земеделски земи, придобити след обобществянето им, освен в изрично предвидените случаи. Поради това основният спорен въпрос при разрешаване на възникналата колизия на права между ищеца, който е закупил имота от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД като собственик на включеното в капитала му държавно имущество, и ответниците, черпещи права върху спорния имот от реституция по ЗСПЗЗ, е относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на този реституционен закон с постановяване на решение за възстановяване на имота на бившите собственици. В рамките на предмета на този спор въззивният съд е приел, че възстановеният с решението на поземлената комисия имот е индивидуализиран с попълването му в кадастралния план и с това процедурата по възстановяването му на собствениците е приключила. Оттук е направил решаващия извод, че поради факта на настъпила реституция по ЗСПЗЗ в полза на ответниците, след 1995 г. процесният имот вече не е бил държавна собственост и държавата не е могла да се разпорежда с него.
Не се подкрепя от мотивите на обжалвания съдебен акт твърдението на касатора, че при преценка на правата на ответниците като собственици на процесния имот с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост въззивният съд недопустимо се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 45/ 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, без да съобрази, че с изключение на ответника И. К., ответниците не са били страни по него, и че предмета на двете дела е различен. Напротив, въззивният съд е приел, че останалите ответници не са били страни в производството по посоченото дело и не са обвързани от постановеното по него решение. Поради това е приел за допустими по отношение на тях възраженията на ищеца за липса на предпоставките и на завършена административна процедура по възстановяване на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, и е дал отговор на същите, съобразявайки, че макар И. К. и останалите наследници на С. К. – страни по делото, да имат качеството на обикновени другари, правата им върху имота произтичат от общ факт – наследствено правоприемство от едно и също лице и възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на починалия наследодател, което налага този факт да бъде установен за тях еднакво. Не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика изводът на въззивния съд, че в отношенията между ищеца [фирма] и ответника И. К. спорът дали решението на ПК- В. е проявило реституционен ефект и от кой момент, е преклудиран от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 45/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и не може да бъде преразглеждан отново. Съществуването на правото на собственост в патримониума на праводатателя към момента на прехвърлянето му е елемент от фактическият състав на производните способи за придобиване на собственост, какъвто е договорът за покупко- продажба. С влизане в сила на решението, с което е отхвърлен положителния установителен иск за собственост поради това, че договорът, от който ищецът извежда претендираното право на собственост, не е породил вещнопрехвърлително действие, защото поради реституция на имота правото на собственост на праводателя му е прекратено, се пресича възможността ищецът да се позовава на същото придобивно основание в друг процес срещу същия ответник, като твърди, че установеният по предходното дело правопогасяващ факт не се е осъществил.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените от ответниците по касация И. С. К. и Г. Н. К. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 500 лв., съобразно направеното от тях искане с отговора на касационната жалба и представения към него Договор за правна защита и съдействие от 05.08.2015 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 26.06.2015 г. по в.гр.д. № 451/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на И. С. К. и Г. Н. К. разноски по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: