2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 22.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание от двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3642 /2016 г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6722 от 22.06.2016 г. на [фирма], чрез адв. Л. И., срещу решение № 214 от 11.05.2016 г. на Плевенския окръжен съд по гражданско дело № 197 / 2016 г., с което е потвърдено решение № 203 от 30.12.2015 г. на Районен съд [населено място] по гр. д. № 212 / 2015 г. по извършване на делбата на основание чл. 353 ГПК.
Доводите в касационната жалба са, че въззивното решение е поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В частност сочи нарушение на чл.235, ал. 3 ГПК, изразяващо се в неназначаване на експертиза във въззивната инстанция относно реалната площ на допуснатите до делба имоти, която по твърдения на касатора се различава от площта, отразена в приложените по делото скици и в заключението на вещото лице, прието от първата инстанция. В отделно представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. Светомиров П., с който се оспорва основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касатора по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Производството е за делба, във фазата по извършването.
С обжалваното решение Окръжният съд [населено място] е потвърдил решението на Районния съд [населено място] № 203 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 212/2015 г. , с което делбените имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, въз основа на заключението на вещото лице, в което имотите са обособени в два дяла съобразно правата на съделителите, определени с решението по допускане на делбата – 1/3 ид.ч за З. Светомиров П. и 2/3 ид.ч. за [фирма]. Гр.С..
Въззивният съд е приел, че експертното заключение, съдържащо и проект за делба, не е оспорено от процесуалния представител на ответника в последното открито заседание по делото, а напротив – същият е изразил становище възлагането на дяловете да се извърши съобразно представената скица – проект. По искането на въззивника [фирма] [населено място] за допускане на повторна съдебно – техническа експертиза, съдът е приел, че на поставените въпроси вече е било отговорено пред районния съд, а и не е налице условието експертиза да е поискана и отказана от първоинстанционния съд. По възражението в жалбата, че в експертизата не е съобразен индивидуалният характер на всеки един от имотите, а именно, че в тях са налице негодни за обработка и за използване по предназначение реални части, което намалява пазарната им стойност, въззивният съд е приел, че ответникът не е възразил за наличието на такива части пред първата инстанция, а освен това от представените по делото договори за аренда на имотите е установено, че използваемата част не е намалена.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правният въпрос дали въззивният съд е длъжен да събере нови доказателства в хипотезата на чл. 235,ал.3 ГПК относно фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. Като новонастъпил факт се сочи, разминаването между площите на имотите по акт за собственост, по динамичните регистри на ДФ „ Земеделие” и реалната площ, установена на терен. Касаторът се позовава на основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК без да представя съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи.
Поставеният правен въпрос е обуславящ за делото, защото по него има произнасяне от въззивния съд, но не са налице поддържаните основания на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съобразно разясненията в ТР 1 / 2013г. на ВКС, ОСГК и ТК въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само при процесуално нарушение от първата инстанция, за което е направен обоснован довод във въззивната жалба, или когато тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В разглеждания случай въпросът за реалната площ на имотите и неизползваемите им части, което има значение за тяхната пазарна стойност, е поставен за пръв път във въззивната жалба при неоспорено заключение на вещото лице , прието пред районния съд, поради което не би могло да се приеме, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна поради допуснато процесуално нарушение от първата инстанция. В хипотезата на чл. 266 ал.2 т. 1 ГПК пред въззивния съд страните могат да твърдят нови обстоятелства и представят доказателства за тях, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата. В разглеждания случай е установено по делото, че [фирма] [населено място] е бил наемател на земите по договор, сключен преди приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което налага извод, че намалената обработваема площ на земите не е факт, който не му е бил известен при приемане на заключението на вещото лице, по констатациите на което той не е имал възражения.
С оглед на изложеното поради съобразяване със задължителната практика на ВКС за предпоставките, при които въззивният съд е длъжен да назначи повторна експертиза по въпроси, по които има прието заключение на вещо лице в първата инстанция, не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
На ответника не следва да се присъждат разноски, макар да са поискани, тъй като не са представени доказателства да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 11.05.2016 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 197 / 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: