5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №825/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ек. И. – процесуален представител на ищцата И. В. Г. от [населено място], против въззивно решение от 02.4.2012 г. по гр.д.№2143/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 15.12.2011 г. по гр.д.№33587/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 69 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. В. Г. от [населено място] против У. и. “Св. К. О.” – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като в изложените мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е прието, че служителката не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. С оглед представената по делото длъжностна характеристика съдът е стигнал до извод, че ищцата е била уведомена за промените в нея и е запозната с новите изисквания за заемане на длъжността на 20.7.2011 г. пред свидетел, когато е била връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че за законността на уволнението е от значение промяната в изискванията да е била извършена преди прекратяване на трудовото правоотношение и това изискване на представлява злоупотреба с право. Изложени са съображения, че работодателят може да предвиди различни от възприетите преди това минимално необходими изисквания за определена длъжност, включително и по-високи по степен образование и специалност, като съобрази нуждите на предприятието, което е въпрос на целесъобразност и няма основание да се приеме друго разрешение, освен при изрично законово ограничение, което в случая не е налице. В посочения смисъл съдът възприема изцяло мотивите на районния съд и препраща към тях, съгласно чл.272 ГПК.
По-нататък в мотивите си СГС е изложил изводи относно компетентността на работодателя да измени валидно длъжностната характеристика, като е прието, че оплакванията в тази насока са неоснователни. Налице е позоваване на чл.15, т.3 от Правилника за организацията и управлението на У. и. “С. К. О.”, въз основа на който директорът притежава необходимата работодателска власт да променя изискванията за длъжностите на работниците и служителите, като дейността му се контролира от Академичен съвет, Ректора и Управителния съвет. С оглед конкретния случай е прието, че утвърждаването на новата длъжностна характеристика от ректора на университета потвърждава този извод на съда и не се поставя под съмнение валидността на утвърдената по-късно през 2011 г. такава. За неоснователен е приет доводът, че работодателят не е съобразил изискванията на чл.333 КТ, тъй като тази закрила на работниците при уволнение не е предвидена в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Може ли да бъде променено основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение след връчване и получаване от страна на работника на предизвестие с посочено основание и при констатирана нужда от закрила на основание чл.333 КТ ? Види ли до незаконосъобразност констатираното несъответствие между това посочено в предизвестието и посоченото основание в заповедта за уволнение, връчена на работника ?;
2. Необходимостта от мотивиране на заповедта за уволнение води ли до съответствие между посочените фактически и правни основания и ако това съответствие не е налице – какви са правните последици от това ?;
3. Следва ли да се приеме, че е налице промяна на длъжностната характеристика при надлежно изброяване на изискванията за заеманата длъжност без да е необходимо да са включени кумулативно и само добавяне на длъжност без да е налице задължение да са свързани изискванията кумулативно води ли до основание за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ ?.
По първия и втория въпроси, които по естеството си са три касационната жалбоподателка се позовава на факта, че на касационната жалбоподателка е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, и едва след като работодателя е узнал, че следва да спази разпоредбата на чл.333 КТ, е променило основанието, без да уведоми ищцата и без да оттегли нарочно връченото й предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1,, т.2 КТ.
В поясненията към въпросите се сочи също така, че съдът не е отчел, че формалното включване на допълнително изискване – притежаването на квалификация “филология” при положение, че не се изисква кумулативна даденост на тези изисквания не е основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, при положение, че ищцата притежава останалите изисквания като ценз, които е имала в продължение на повече от двадесет години и на база на които е изпълнявала същата длъжност.
Освен това в изложението се сочи, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел за законосъобразни действията на СРС, с които се отказва приемане на доказателства, представени в срок – до приключване на съдебното дирене, поради което остава открит въпроса, не е ли от значение за съда да приключи съдебното дирене при събрани доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, като в нарушение на изискванията на ГПК не е дал и указания за събиране на допълнителни доказателства.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация У. и. “Св. К. О.” – , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първите два въпроса, а именно “Може ли да бъде променено основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение след връчване и получаване от страна на работника на предизвестие с посочено основание и при констатирана нужда от закрила на основание чл.333 КТ?” и “Води ли до незаконосъобразност констатираното несъответствие между това посочено в предизвестието и посоченото основание в заповедта за уволнение, връчена на работника ?” въззивната инстанция не е изложила изводи, въпреки, че във въззивната жалба са налице оплаквания за това. Поради това касационната жалбоподателка е следвало да постави процесуалноправен въпрос във връзка с нераглеждането на направено оплакване във въззивната жалба. Такъв обаче в изложението липсва.
Освен изложеното следва да се посочи, че с оглед представените по делото доказателства не е налице отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, а само направено запитване по чл.333 КТ. От представеното “искане”/лист 7 от първоинстанционното дело/ е видно, че същото няма характер на предизвестие по смисъла на чл.328, ал.1 КТ, тъй като изрично не визира длъжността на ищцата, нито сочи срок на предизвестие.
Въпросът за “Необходимостта от мотивиране на заповедта за уволнение води ли до съответствие между посочените фактически и правни основания и ако това съответствие не е налице – какви са правните последици от това ? е неотносим към спора с оглед изложеното за липса на предизвестие.
По въпроса “Следва ли да се приеме, че е налице промяна на длъжностната характеристика при надлежно изброяване на изискванията за заеманата длъжност без да е необходимо да са включени кумулативно и само добавяне на длъжност без да е налице задължение да са свързани изискванията кумулативно води ли до основание за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ ?”, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в мотивите на СГС няма изводи за това.
В останалата част изложението съдържа касационни оплаквания, които съдът може да разгледа едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.4.2012 г. по гр.д.№2143/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав, по касационна жалба, вх.№48060/03.5.2012 г., подадена от адв. Ек. И. – процесуален представител на ищцата И. В. Г. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: