3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София 26.01.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1041/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Николова, Б., срещу въззивно решение №140 от 31.03.2010 г. по гр. дело №172/2010 г. на Б. окръжен съд в частта, с която е отменено решение №7718 от 30.12.2009 г. по гр.дело №1561/2009 г. на Б. районен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.2 КТ на жалбоподателката срещу [фирма] за сумата над 1900.39 лв. до 3027.74 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата и книжка за периода 15.10.2008 г. – 27.02.2009 г. Въззивният съд е приел, че работодателят не е съхранявал трудовата книжка на ищцата.Той носи отговорност за незаконното и задържане само за периода от 02.12.2008 г. когато е бил уведомен от ищцата, че трябва да издаде продължение на трудовата книжка до момента на получаването на документа – 27.02.2009 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали неиздаването на продължение на трудовата книжка от работодателя при постъпване на работа на работника или служителя и предаването за съхранение на това продължение на последния, обуславя отговорността по чл.226, ал.2 КТ Те са решавани противоречиво от съдилищата. Представил е невлязло в сила решение от 12.01.2010 г. по гр. дело №9182009 г. на Б. окръжен съд. Счита, че тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях няма задължителна съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №140 от 31.03.2010 год. по гр. дело №172/2010 г. на Б. окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обаче не е налице противоречива практика на съдилищата, т.е. основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, тъй като правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая представеното от жалбоподателката съдебно решение не е влязло в сила. Според същото тълкувателно решение правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Ето защо сама по себе си липсата на задължителна съдебна практика не обуславя наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140 от 31.03.2010 г. по гр. дело №172/2010 г. на Б. окръжен съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.