О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 27.01.2012г.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.№877 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.03.2011г. по гр.д.№33 / 2011г., с което Окръжен съд Кюстендил е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от районния съд по иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жолбоподателите Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците С. Л. Н. и В. С. Л. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от районния съд. Въззивния съд е приел, че районният съд се произнесъл по непредявен иск, поради което решението е недопустимо. Приел е, че предмет на делото е иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като ищците са предявили претенцията си не в качеството на съсобственици, а като притежатели на правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от имота, като в това им качество те са били лишени от упражняване и реализиране в пълен обем на притежаваното от тях право на ползване върху 207 кв.м. Установено е, че производството е образувано по искова молба на Д. Й., В. М. и А. Я. против С. Р. и В. С. за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за ползите, от които са били лишени за невъзможността да ползуват площ от 207 кв.м. от У. X. – в кв. 126 по плана на [населено място], за периода 01.09.2006 г. -31.08.2009 г. в размер на наемната цена. Установено е също така, че с влязлото в сила решение от 05.03.2004г. по гр. дело № 455/1997 година на PC Д. е разпределено между Д. Й. и от една страна и С. Л. и С. Л. -от друга страна, ползването на парцел , в кв. по плана на [населено място], с урегулирано пространство от 824 кв. м. и на парцел , в кв. по плана на [населено място], с урегулирано пространство от 410 кв. м., при права върху всеки един имот : 1/2 ид. ч. за Д. Й. и по 1/4 ид. част за всеки един от : С. Л. и С. Л.. Съдът е приел също така, че от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба №138, т.ХП, дело № 3722/1997 г. е видно, че Д. Й. и В. М. са продали на дъщеря си А. Х. 1/2 ид.ч. от място, представляващо парцели №№ и в кв. по плана [населено място], цялото дворно място от 1234 кв. м., ведно с находящата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като са си запазили правото на ползване върху прехвърления имот. С решение от 28.03.2006 г. по гр.д. № 1410/2005 г. по описа на PC Д. при делба на съсобствен имот е извъшено разпределение на основание чл. 292 ГПК /отм./на съсобствените недвижими имоти, както следва: разпределен е в общ дял на С. Л. и С. Л. /баща на ответника В. Н./ имот по плана на [населено място] с урегулирано пространство от 824 кв.м. – , а в дял на А. Х. е разпределен У. X. -, кв. по плана на [населено място] с урегулирано пространство от 410 кв.м., като е постановено и уравнение на дяловете.
При тези данни съдът е приел, че след влязлото в сила решение за разпределение на ползването на процесния имот е извършена делба, по силата на която е прекратена съсобствеността и имотите са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 от ГПК /отм./. Съдът е приел, че предвид изложените твърдения в исковата молба за настъпили вреди в резултат на невъзможността на ищците да упражняват правото си ползване съдът счита, че приложение не може да намери разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, тъй като правото на собственост не принадлежи общо на страните в производството. След като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по такъв иск, а не по действително предявения- по чл. 59 от ЗЗД, то е налице произнасяне по непредявен иск. Изложил е съображения, за това че произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът обоснове решението си на факти, които не се твърдят в исковата молба.
В изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос – за задължението на съда като съобрази фактическата обстановка по делото и да даде точна правна квалификация на спорното право, когато се търси обезщетение за ползуване на имот, от който е лишен собственик, по които съдът се е се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС. Представя решение от 01.02.1958г. по гр.д.№140/57г. ОСГК, в което е прието, че искът по чл.59 ЗЗД е допустим само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск, решение от 12.09.1962г. по гр.д.№81/62г. ОСГК в същия смисъл, решение от 10.02.1995г. по гр.д.№462/1994г. ВС, в което е прието, че съдът е длъжен да реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание.
Според установената съдебна практика, включително изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 06.04.2010г. по гр.д.№ 27/2009г. ІІг.о. на ВКС, включително и приложените от жалбоподателите решения, решаващият съд е длъжен с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните да даде точната правна квалификация на спорното право. В конкретния случай въззивният съд съобразявайки се именно с тази практика е приел, че ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин и искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД – т.е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване. Ето защо настоящия състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.03.2011г. по гр.д.№33 / 2011г. на Окръжен съд Кюстендил , на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по жалба на Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: