О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№99
С., 27.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.02.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1434/2016 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№75/06.01.2016г.,подадена от К. А. Н. от [населено място] и [фирма],гр.В.,чрез пълномощниците им адвокат М. Е. и адвокат К. Б.,срещу определение №445/14.12.2015г., постановено по гр.д.№362/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд,в частта му,с която се потвърждава част от решение №176 от 20.07.2015г. по гр.д.№44/2014г.,имаща характер на определение,с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове от К. А. Н. и [фирма]-гр.В. против Варненски окръжен съд,Апелативен съд [населено място] и ВКС.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е в явно противоречие с базисни правни принципи и с правилата на логиката,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба Апелативен съд,град В.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата, излага доводи,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като въззивният съд не се е произнасял по формулираните от касаторите въпроси,като моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците К. А. Н. и [фирма],гр.В.,представлявано от К. Н.,са предявили против Окръжен съд,гр.В.,Апелативен съд,гр.В.,Върховен касационен съд и К.,искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди с посочено правно основание чл.2,ал.2 и чл.2а З.,като според посоченото в петитума на исковата молба претендираното обезщетение срещу ответниците Варненски окръжен съд,Варненски апелативен съд ,ВКС и К.,е за вредите, претърпени в резултат на поисканите и наложени с постановените определения на първите трима ответници допуснато обезпечение и наложени обезпечителни мерки.В. съд е приел за правилно обжалваното определение в прекратителната му част по предявените искове срещу Варненски окръжен съд,Варненски апелативен съд и ВКС,тъй като така предявените искове с правно основание член 2,ал.1,т.3 и чл.2,ал.2 З. са недопустими,поради липса на пасивна процесуална легитимация.В тази връзка съдът се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС-ТР №3/22.04.2005г. на ОСГТК на ВКС,според която съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 З. само в случаите по ал.1,т.4 и 5,като в останалите случаи държавата не отговаря чред съда,а чрез Прокуратурата на РБ.По отношение на ищеца [фирма],В.,съдът е посочил,че като юридическо лице същият няма право да предявява иск на основание чл.2,ал.2 З. против горепосочените ответници,тъй като с тази разпоредба се ангажира отговорността на държавата за причинени само на граждани вреди от постановени съдебни актове по З.,но не и на юридически лица.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„ІІ.Наличие на процесулноправен въпрос,обусловил правните изводи на Б. и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
2.1.П. въпроси от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото са:
-Отговаря ли съдът по чл.32 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /отм/ или по чл.2,ал.2 от З. за вредите,причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност/отм/ и по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?
-Юридическите лица могат ли да претендират обезщетение за вреди,причинени от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност/отм/ и по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение.
Така формулираните от касатора правни въпроси,цитирани по-горе, се отнасят до отговорността на съда за постановени съдебни актове по двата посочени закона,а в настоящия случай,разрешения правен въпрос с обжалваното въззивно решение се отнася до акта,с който съдът допуска обезпечение по молба на ищеца винаги,когато предявеният иск/или бъдещият иск/ е допустим и вероятно основателен или въз основа на въведените от ищеца твърдения,подкрепени с убедителни писмени доказателства.За вреди от допуснато обезпечение винаги отговаря само ищецът,поискал обезпечението и никога държавата за действията на съда,който го е допуснал,тъй като липсва причинна връзка между актовете на съда и евентуално настъпили вреди,а доколкото са налице увреждания те могат да бъдат в причинна връзка само с действията на поискалия обезпечението.В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС,която не се нужда е от промяна-Решение №110/14.06.2013г. по гр.д.№93/2012г. по описа на ВКС,ІVго.
В точка трето римско от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„ІІІ.Наличие на особен процесуален въпрос,по който Б. не се е произнесъл,но е от фундаментално значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,по смисъла на член 280,ал.1,т.3 от ГПК.”,като се излагат доводи,че след като ответник в производството по делото е Варненски апелативен съд,Шуменският окръжен съд е следвало да не се ангажира с разглеждане на спора,тъй като бил в йерархична,служебна и функционална зависимост от Варненски апелативен съд и въпреки възраженията на касаторите не се съобразил с тях.
Така формулираният като правен въпрос от касатора не обуславя правните изводи на приетото с обжалваното въззивно решение,постановено от Бургаски апелативен съд,който е разгледал делото,след изпращането му с постановеното определение №518/24.11.2015г. по ч.гр.д.№5802/2015г. по описа на ВКС,Іго в производството по чл.23,ал.3 ГПК,поради направен отвод на всички съдии от Варненски апелативен съд и невъзможност да бъде сформиран съдебен състав за разглеждане на делото.Пред въззивния съд- в случая Бургаския апелативен съд,не стои въпрос по делото за основание за отвод на Окръжен съд [населено място],на който съд е било изпратено делото, образувано по исковата молба на настоящите касатори, по реда на член 23,ал.3 ГПК,поради отвод на всички съдии от Варненски окръжен съд-с определение поч.гр.д.№23/2014г. по описа на Варненски апелативен съд.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допсукане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №445/14.12.2015г. на Апелативен съд,гр.Б.,постановено по гр.д.№362/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: