Определение №99 от 29.1.2013 по ч.пр. дело №798/798 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
[населено място] , 29,01,2013 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 798 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] , чрез процесуалния представител на дружеството адв. Х. Х., действал в качеството на заявител, в производство по вписване на обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър, против определение № 2007 / 01.10.2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав по ч.гр.д.№ 2718 / 2012 год., с което е потвърдено определение № 1504 от 03.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 288 / 2012 год. на Благоевградски окръжен съд . Със същото е върната жалбата на [фирма] против отказ на длъжностно лице от А. № 20120201144859 / 03.02.22012 год. , подадена чрез адв.Х. , поради неотстранена в срок нередовност на същата – незаплатена държавна такса . Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на съда по приложението на чл.51 ал.1 от ГПК ,тъй като указанието за отстраняване нередовността на жалбата е получено на адреса на пълномощника от лице , посочило се с качеството адвокат. Оспорва и наличието на нередовност на жалбата , предвид приложена към същата квитанция за платена държавна такса по обжалването , описана като приложение . В този смисъл намира указанията на първоинстанционния съд безпредметни . Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните процесуалноправни въпроси , конкретизирани от настоящия състав в съответствие с правомощието му , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1/ Редовно ли е връчването по реда на чл.51 ал.1 ГПК на съдебен адресат – адвокат , в кантората на същия , в случай че призовката е получена от лице, посочено само с качеството адвокат , без изрично упоменаване, че лицето работи или сътрудничи на адвоката ? Съответно , при наличието на повече от един адвокат на един и същ адрес презумира ли се обстоятелството, че същите работят заедно и си сътрудничат ? и 2 / След като по жалбата има внесена , още с подаването й , с приложена квитанция , държавна такса по обжалването, постановените от съда определения – по оставянето й без движение, връщане , респ. потвърждение на връщането от въззивната инстанция, не са ли определения , постановени при липса на предмет ? По обосноваване допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят не е изложил съображения, формално сочейки нормата на закона .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да приеме редовно връчването на указанията за отстраняване нередовност на жалбата , въззивният съд е приел, че призовката е получена от лице , което „ работи и сътрудничи на адвоката ,, – пълномощник . В призовката същото е посочено като „ адвокат Г. Х. – съпруга и колега „ . Жалбоподателят не оспорва никое от тези качества , позовавайки се само на първото от посочените – адвокат, работещ на същия адрес . Въпросът е зададен и в хипотеза на „ съдебен адресат „ , каквато в случая не е налице , доколкото посочването от самия пълномощник на „ съдебен адрес „, без посочване на друго, различно от него лице – адресат , следва да се възприеме единствено като адрес за призоваването му , в качеството на пълномощник . Следователно, първият от поставените въпроси се явява некореспондиращ както на фактическите обстоятелства , относими към призоваването , така и на възприетото от въззивния съд и като такъв не покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . С оглед съвкупността от всички посочени качества , вкл. колега и съпруга, а не единствено в качество на адвокат , обитаващ обща с пълномощника по делото кантора , въззивният съд е приел ,че е налице основание за прилагане на чл.51 ал.1 ГПК , като не е вложил в разбирането на процесуалната норма съдържание, различно от действителното. От друга страна , Върховен касационен съд е имал повод да приеме, че в случай на призоваване чрез „ съдебен адресат „ / какъвто жалбоподателят приема , че е / , освен лично, призоваването може да се извърши редовно и чрез другиго , с прилагане чл. 46 ГПК / опр. № 201 от 01.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 71 / 2011 год . на ІV г.о. /. Ако би приел, че изобщо лице , открито на адреса на пълномощника , може редовно да получи призовката, какъвто не е настоящия случай , разрешението на въззивния съд би предпоставило въпроса за редовно призоваване адвоката – пълномощник на страната , чрез другиго , т.е. на кумулирането на чл.51 ГПК и чл.46 ГПК .
Не е обоснован изобщо и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – не е посочена създадена при приложението на чл.51 ал.1 ГПК противоречива съдебна практика, нито непротиворечива такава , но с обоснована нужда от преодоляването й , като неправилна , в съответствие с изискването на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Вторият от поставените въпроси е фактологичен и относим към правилността на определението на въззивния съд , но не може да обоснове касационна обжалваемост . Неправилните указания на първоинстанционния съд, несанкционирани с отмяна на определението му от въззивния съд, имат отношение към правилността на процесуалните действия на последния , не към допустимостта на постановените определения . Произнасянето им при „ липса на предмет „ , според жалбоподателя , т.е. без наличие на съществуваща нередовност на жалбата , не ги приравнява по последици на произнасяне при липса на абсолютна процесуална предпоставка , към каквато аналогия очевидно се стреми страната .
Непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за „ възстановяване на срок „ по чл.64 ГПК, за изпълнение на действие , за неизпълнение на което е санкциониран с връщане на жалбата му срещу отказа на длъжностното лице от А., респ. несъобразяване пропуска за произнасяне по искане с този предмет от въззивния съд , е основание за отмяна на определението му като неправилно / аналогично – опр. № 124 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д.№ 135 / 2009 год. ВКС І г.о. , опр. № 277 от 27.05.2009 год. по ч.гр.д.№ 289 / 09 год. ВКС , ІV г.о. / . По този довод в частната касационна жалба , обаче , не е формулиран процесуалноправен въпрос за допускане касационното обжалване . При това , в конкретния случай молбата на жалбоподателя не може да се квалифицира като молба по чл.64 ал.2 ГПК : липсват твърдения за „ особени непредвидени обстоятелства „ , за пропускане на иначе започнал редовно да тече срок за процесуалното действие , които страната не е могла да преодолее . Липсва и предмет на действително дължимо процесуално действие . Страната не претендира възстановяване срок за заплащане държавна такса по жалбата срещу отказа на длъжностното лице от А., а депозиране становище / отговор / до съда , относно неправилността на определението му за оставяне жалбата й без движение , каквото задължение страната няма .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2007 / 01.10.2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав по ч.гр.д.№ 2718 / 2012 година .
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top