О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 20 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 17253 от 30.11.2018 г., подадена по пощата на 29.11.2018 г. от М. Ж. Т. чрез адвокат Е. А. от АК – П. срещу Определение № V-2229 от 15.11.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1636/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, V въззивен гр.състав, с което е потвърдено определение № 6510 от 13.09.2018 г. по гр.д.№ 4627/2018 г. по описа на РС – Бургас.
На основание чл. 130 ГПК ответници по касация не са конституирани.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд определение е върната като недопустима подадената от жалбоподателката искова молба със заявена претенция да бъде прогласена нищожността на решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда в к.к. „С. б. – з.”, комплекс „А.”, взети на 28.08.2014 г., за които ищцата е узнала на 01.11.2016 г. Въззивният съдът е приел, че решенията на общото събрание са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Вземането на решенията и способът за контрол върху тях са подчинени на специалната регламентация по ЗУЕС. За тях не се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно – контролът за валидността и законосъобразността им може да се осъществи само по реда на чл. 40 ЗУЕС по иск, предявен в преклузивния срок. Предвиденият в ЗУЕС специален ред за защита по отношение на решенията на ОС на ЕС изключва възможността защитата да бъде осъществена по други начини, на други основания, включително – не може да бъде осъществена по общия ред за защита от недействителни правни сделки по чл.26 и сл. от ЗЗД. С това е обоснован извода, че предявеният иск е недопустим, което обуславя връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК и прекратяване на исковото производство.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката е поставила следните правни въпроси:
1. Нищожни ли са решенията на Общото събрание на етажните собственици, взети при липса или извън компетентността на колективния орган на управление, извън хипотезата на чл. 18 ЗУЕС ?
2. Приложима ли е разпоредбата и реда на чл. 40 ЗУЕС при наличие на решения на Общото събрание на етажните собственици, взети при изначална липса или компетентност на управляващия орган и/или при липса на правосубектност на етажната собственост съгласно закона ?
3. Приложим ли е срока по чл. 40 ЗУЕС относно прогласяване на нищожност и отмяна на нищожно решение на Общото събрание на етажните собственици ?
Касаторката поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о., Определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д.№ 11/2017 г. на ВКС, І г.о., както и актове на ОС – Пловдив, РС – Пловдив и РС – Царево.
Касационната жалба е подадена при действието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК след изменението, внесено със ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), чиято редакция не предвижда възможност противоречие с практиката на съдилищата да обоснове допускане на касационното обжалване. По тази причина представените актове на ОС – Пловдив, РС – Пловдив и РС – Царево изобщо не подлежат на съобразяване при преценка за наличието на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият от поставените от касаторката въпроси не е обсъждан от въззивния съд, поради което няма обуславящо значение за изхода на спора по допустимостта на предявената от М. Ж. Т. искова претенция, т.е. не обективира общо основание за допускане на касационното обжалване.
Обобщени, вторият и третият от въпросите са израз на становището на касаторката, че реда по чл. 40 ЗУЕС е приложим само, когато се търси отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС, но не и защита при нищожност на решение на ОС на ЕС, чието прогласяване може да се иска безсрочно. Това нейно разбиране е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и явяваща се такава по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
По въпроса за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е даден отговор с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о., чиито постановки напълно се споделят от настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т.е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно – на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел, а не многостранна сделка (не се изисква общо съгласие на членовете на съответното общо събрание; не се поемат насрещни права и задължения; субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки, тъй като са задължителни за всички етажни собственици – включително за тези, които са гласували против и за тези, които не са участвали във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели, а задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях). Законът /ЗС, ЗУЕС/ урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои – до незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения – искът е само този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок.
Цитираното от касаторката Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о.е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и (с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) не съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Развитото с него становище е изолирано, а не е израз на промяна в практиката на ВКС по разглеждания проблем (което личи и от частта от мотивите в Определение № 482 от 17.10.2017 г. по гр.д.№ 11/2017 г. на ВКС, І г.о., коментираща съдържанието на Определение № 89). Наличието на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и обстоятелството, че въззивното определение е съобразено с нея, изключват допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № V-2229 от 15.11.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1636/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, V въззивен гр.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: