О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 04.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6412/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 1558 от 04.03.13г., постановено по гр.д.№ 9066/11г. на Софийския градски съд, ІІг с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 25.01.11г. по гр.д.№ 2911/10г. на Софийския районен съд, 27 с-в, с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. срещу Д. И. Б. иск за делба на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ведно с 11,80 ид.части от общите части на сградата, заедно с таванско помещение № 5 и с 1/10 ид.части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ХVІІІ в кв.108 по плана на [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че между страните не е налице съсобственост върху процесния апартамент, тъй като по силата на сключен между тях договор за доброволна делба от 12.11.2002г. имотът е станал изключителна собственост на ответника Д. Б.. Изложени са съображения, че обявяването на този договор за нищожен по отношение на кредиторите на [фирма] (в несъстоятелност) с влязло в сила решение от 01.11.2005г. по гр.д.№ 828/04г. на Врачански окръжен съд, на което обстоятелство се е позовал ищецът за да поиска нова делба на имота, не променя отношенията между страните по сделката и между тях същата продължава да е в сила, тъй като е налице относителна недействителност само по отношение на кредиторите на едноличния търговец.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: 1. длъжен ли е съдът, сезиран с иск за делба, да допусне същата на основание за наличие на съсобственост, различно от твърдяното от ищеца, при положение, че доказателствата по делото установяват съсобственост между конституираните страни и за процесния имот; 2. докъде се разпростира приложимостта на диспозитивното начало в първата фаза на особеното исково производство за делба и 3. валиден ли е договор за доброволна делба, при който единият съделител получава недвижим имот без другият съделител да получи парично уравнение. Поддържа се, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а третият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решение, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки в изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК никакви доводи не са изложени и същите по отношение на поставените от жалбоподателя въпроси липсват, тъй като не е налице непълнота и неяснота на правната уредба и съществува задължителна съдебна практика на ВКС /срв. Р № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ВКС, ІІ г.о./, с която въззивното решение е съобразено. Съгласно тази практика е недопустимо съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на правния спор, нито обема и вида на търсената защита, респ. че при наличие на правна сделка, сключена в предвидената от закона форма, съдът не би могъл служебно да се произнася по незаявени от страните основания за нейната нищожност.
Релевираното от касатора по отношение на третия въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор /ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 /.
В случая по този въпрос касаторът се позовава на противоречие с Р № 193 от 22.04.09г. по гр.д.№ 30/10г. на Хасковския окръжен съд, което не е влязло в сила, а е отменено, поради което същото не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
В допълнение следва да се отбележи, че посочените въпроси са поставени от жалбоподателя във връзка с направеното от него във въззивната жалба твърдение, че направеното от него в договора за доброволна делба изявление, че делът му е уравнен с друго наследствено движимо и недвижимо имущество не отговаря на действителността, респ. на направеното в настоящото производство възражение, че това имущество не е индивидуализирано. Тези обстоятелства обаче според задължителната практика на ВКС / Р № 172 от 02.03.10г. по гр.д.№ 62/09г. на ВКС, ІV г.о., което е представено от касатора и Р № 40 от 04.03.14г. по гр.д.№ 5600/13г. на ВКС, І г.о./ са правно ирелевантни, дори първото от тях да бе прието за установено по делото, тъй като е достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената при сключването на договора воля. Според първото решение договорът за доброволна делба не е нищожен ако няма уговорка за заплащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като действителната воля на страните е да се прекрати съсобствеността.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1558 от 04.03.13г., постановено по гр.д.№ 9066/11г. на Софийския градски съд, ІІг с-в.
О с ъ ж д а К. И. Б. от [населено място] да заплати на Д. И. Б. от [населено място] сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: