О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4079/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 213 от 21.04.16г., постановено по гр.д.№ 779/15г. на Софийския окръжен съд, ІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 186 от 24.07.15г., постановено по гр.д.№ 694/14г. на Самоковския районен съд, І с-в, с което е обявено за нищожно на основание чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 ЗН саморъчно завещание от 23.05.1993г. от името на Г. З. П., вписан в завещанието като Г. З.П., което саморъчно завещание не е написано и подписано от Г. З. П. с ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починал на 10.08.1993г. и с което на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт № 138/07г. за собственост върху недвижими имоти, за 1/2 ид.част от всеки от имотите, посочени в акта.
По делото е установено, че страните по делото са наследници по закон на Г. З. П., починал на 10.08.1993г., като ищците в първоинстанционното производство Д. А. Я., Л. Д. Д. и С. Д. Я. са преживял съпруг и деца на починалата през 2014 г. негова дъщеря Г. Г. Я., а ответникът С. Г. П. е негов син. Със саморъчно завещание от 23.05.1993г. Г. З.П. е завещал на сина си С. Г.П. всичките си имоти – ниви, ливади и гори. Въз основа на това завещание, с нот. акт № 138/07г. С. Г. П. е признат за собственик на подробно описани в акта земеделски земи и иглолистна гора / общо 23 броя/, правото на собственост върху които е възстановено с две решения на ПК, респ. ОСЗГ – [населено място] от 1999г. и 2004г. От неоспореното от страните заключение на изслушаната пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза е установено, че ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание от името на Г. З.П. с дата 23.05.1993г. не са изпълнени от наследодателя на страните Г. З. П..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е нищожно и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същото е прогласено за такова на основание чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 ЗН. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба са изложени съображения, че ответникът е бил надлежно представляван в производството пред районния съд и е имал възможност да оспори представения сравнителен материал, да представи различен такъв и да постави допълнителна задача на експерта или да иска разширена експертиза, както и че твърдението, че сравнителните образци, които са били обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата, а оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, като се е позовал на задължителна практика на ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Искането за допускане на допълнителна задача към вещото лице, извършено към момента преди приемане на експертизата, представлява ли по своята правна същност оспорване на първоначалното заключение; 2. Следва ли съдът, при наличие на пропуски в метода на изследване, приложен по време на работата на вещото лице, довело до произволни изводи, да назначи допълнителна задача на вещото лице по искане на някоя от страните, чрез прилагане на друг, по-удачен метод на изследване; 3. Може ли съдът да приеме за валидно, ясно и непротиворечиво заключение на вещо лице, което се позовава на частни документи при сравнителен анализ на почерците, игнорирайки официални документи /нотариален акт/, без съпоставка на подписа в саморъчното завещание и нотариалния акт, съпоставяйки единствено подписа на завещателя и съмнителните частни документи /писма/ и 4. Може ли въззивната инстанция да игнорира искането за назначаване на тричленна експертиза, при нарочно искане за такава, с обосновка относно нейната относимост във въззивната жалба.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първият поставен от касатора въпрос не съответства на данните по делото и по него във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в случая в производството пред първата инстанция, след приемане заключението на назначената графологична експертиза касаторът е поискал повторна експертиза /не допълнително заключение/, която да използва метода на разделното разследване, като преди това вещото лице е пояснило, че този метод е част от същинското изследване, респ. от използваната от него методика на аналитико-сравнителното графическо изследване, поради което съдът е приел, че липсват основания за назначаване на повторна експертиза и е оставил без уважение искането. Въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на касатора, включително искането за назначаване на тричленна графологична експертиза, като несвоевременно направени, респ. поради липсата на предпоставките на чл.266 ГПК. С оглед на това не е налице никакво противоречие с Р № 224 по гр.д.№ 177/10г. на ВКС, ІІ г.о., според което въззивният съд следва да се произнесе по доказателствените искания на страните, които са направени своевременно, но не са били допуснати или са били допуснати, на не са били събрани, след преценка на тяхната относимост към предмета на спора.
Същото се отнася и за следващите два въпроса, тъй като в случая не са констатирани пропуски в метода на изследване, довело до произволни изводи, нито вещото лице е игнорирало подписа на наследодателя в представения му за изследване нотариален акт за дарение.
Последният поставен въпрос също не е разрешен в противоречие с т.3 от ТР № 1/12г. на ОСГТК на ВКС и Р № 113 по гр.д.№ 1062/10 г. на ВКС, ІV г.о., тъй като в случая не е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с допускането и събирането на доказателствата, нито са били налице обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство, а искането за назначаване на тричленна графологична експертиза е направено едва с въззивната жалба, без приетото от районния съд заключение на вещото лице да е било оспорено изрично.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени и посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно поставените въпроси не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер общо на 2000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 21.04.16г., постановено по гр.д.№ 779/15г. на Софийския окръжен съд, ІІ с-в.
О с ъ ж д а С. Г. П. от [населено място] да заплати на Д. А. Я., С. Д. Я. и Л. Д. Д. от [населено място], Софийска област сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: